Павел Христов (духовник): Разлика между версии
Carbonaro. (беседа | приноси) Католиците... |
Carbonaro. (беседа | приноси) Католиците... |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
След даване на вечните обети на 2 октомври 1883 година е изпратен в Цариград, където работи 4 години като помощник на отец Мобо, отговорен за организирането на мисия на [[Успенци (конгрегация)|успенците]] в столицата на [[Османска империя|Османската империя]]. През септември 1887 година започва да учи богословие в католическия институт в Париж. След това е изпратен като преподавател по философия в колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1888 г. Праз 1890 година е назначен за директор на нисшата семинария в Цариград. От 1892 година отново работи в колежа в Пловдив, от 1900 година – в семинарията в [[Караагач (Одрин)|Караагач]], където възприема [[Църква на съединените с Рим българи|източнокатолическия обред]]. Междувременно усвоява българския език до такава степен, че свободно си служи с него писмено и говоримо, а учениците и енориашите го възприемат като свой сънародник. В българските документи той е записан като Павел Христов.<ref name=":0" /> |
След даване на вечните обети на 2 октомври 1883 година е изпратен в Цариград, където работи 4 години като помощник на отец Мобо, отговорен за организирането на мисия на [[Успенци (конгрегация)|успенците]] в столицата на [[Османска империя|Османската империя]]. През септември 1887 година започва да учи богословие в католическия институт в Париж. След това е изпратен като преподавател по философия в колежа „[[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Свети Августин]]“ в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1888 г. Праз 1890 година е назначен за директор на нисшата семинария в Цариград. От 1892 година отново работи в колежа в Пловдив, от 1900 година – в семинарията в [[Караагач (Одрин)|Караагач]], където възприема [[Църква на съединените с Рим българи|източнокатолическия обред]]. Междувременно усвоява българския език до такава степен, че свободно си служи с него писмено и говоримо, а учениците и енориашите го възприемат като свой сънародник. В българските документи той е записан като Павел Христов.<ref name=":0" /> |
||
През 1902 година е енорийски свещеник в енорията „[[Възнесение Господне (Пловдив)|Възнесение Господне]]“ в Пловдив<ref name=":1">Елдъров |
През 1902 година е енорийски свещеник в енорията „[[Възнесение Господне (Пловдив)|Възнесение Господне]]“ в Пловдив<ref name=":1">{{Елдъров 3}}</ref>, а през 1903 г. е назначен в католическата мисия в Сливен, където остава една година. След това става генерален викарий на епископ [[Михаил Петков]], който го издига за архимандрит. По време на [[България в Балканската война|Балканската война]] живее в обсъдения [[Одрин]]. |
||
В 1914 година след ареста на епископ [[Епифаний Шанов]] и поемането на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския български викариат]] от епископ Михаил Петков, Павел Христов е назначен от епископ Михаил Петков за отговарящ за македонските униати.<ref name="Елдъров 99">{{Елдъров 3|99}}</ref> През 1915 г. е преместен в София и участва в организирането на енорията „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в града. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], усърдно помага на католиците-бежанци в София. През 1918 година работи една година в мисията на [[Успенци (конгрегация)|успенците]] в Ямбол, след което е отново учител в колежа в Пловдив.<ref name=":0" /> |
В 1914 година след ареста на епископ [[Епифаний Шанов]] и поемането на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския български викариат]] от епископ Михаил Петков, Павел Христов е назначен от епископ Михаил Петков за отговарящ за македонските униати.<ref name="Елдъров 99">{{Елдъров 3|99}}</ref> През 1915 г. е преместен в София и участва в организирането на енорията „[[Успение Богородично (католическа катедрала в София)|Успение Богородично]]“ в града. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], усърдно помага на католиците-бежанци в София. През 1918 година работи една година в мисията на [[Успенци (конгрегация)|успенците]] в Ямбол, след което е отново учител в колежа в Пловдив.<ref name=":0" /> |
||
Текуща версия към 05:39, 21 април 2024
| Павел Христов Christophe Portalier | |
| католически свещеник | |
| Роден |
Флорак, Франция |
|---|---|
| Починал |
Лорг, Франция |
| Религия | Католическа църква |
Павел Христов или Кристоф Порталие (на френски: Christophe Portalier) е католически свещеник, успенец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 ноември 1864 година във Флорак, в департамента Лозер, Франция, със светското име Пол Порталие (Paul Portalier). Започва да учи в колежа на успенците в град Виган през 1879 година. На 2 октомври 1881 година се замонашва под името Кристоф.[1]
След даване на вечните обети на 2 октомври 1883 година е изпратен в Цариград, където работи 4 години като помощник на отец Мобо, отговорен за организирането на мисия на успенците в столицата на Османската империя. През септември 1887 година започва да учи богословие в католическия институт в Париж. След това е изпратен като преподавател по философия в колежа „Свети Августин“ в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1888 г. Праз 1890 година е назначен за директор на нисшата семинария в Цариград. От 1892 година отново работи в колежа в Пловдив, от 1900 година – в семинарията в Караагач, където възприема източнокатолическия обред. Междувременно усвоява българския език до такава степен, че свободно си служи с него писмено и говоримо, а учениците и енориашите го възприемат като свой сънародник. В българските документи той е записан като Павел Христов.[1]
През 1902 година е енорийски свещеник в енорията „Възнесение Господне“ в Пловдив[2], а през 1903 г. е назначен в католическата мисия в Сливен, където остава една година. След това става генерален викарий на епископ Михаил Петков, който го издига за архимандрит. По време на Балканската война живее в обсъдения Одрин.
В 1914 година след ареста на епископ Епифаний Шанов и поемането на Македонския български викариат от епископ Михаил Петков, Павел Христов е назначен от епископ Михаил Петков за отговарящ за македонските униати.[3] През 1915 г. е преместен в София и участва в организирането на енорията „Успение Богородично“ в града. По време на Първата световна война, усърдно помага на католиците-бежанци в София. През 1918 година работи една година в мисията на успенците в Ямбол, след което е отново учител в колежа в Пловдив.[1]
След Първата световна война участва в кампанията за защита на българската кауза в Македония. На 25 ноември 1918 година Временното представителство на обединената бивша ВМОРО го изпраща в Париж, за да участва в дебатите около сключването на мира и да настоява за независима Македония.[4]
През 1925 година е изпратен на лечение в Локарно, Швейцария. Умира през декември 1934 г. в Лорг, Вар, Франция.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((fr)) Christophe/Christoff (Paul) PORTALIER – 1864 – 1934[неработеща препратка]
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 99.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 81.
