Аполон

Аполон
Роден	Делос, Гърция
Семейство
Баща	Зевс
Майка	Лето
Братя/сестри	Артемида
Съпруга	Урания
Партньор	Манто Кирена Калиопа Терпсихора Клио Коронида Дриопа Хекуба Псамата Талия Царица Родопа
Деца	Асклепий Троил Аристей Йон Орфей Лин Идмон Амфиарай Ликомед Аний Лапит (син на Аполон) Делф Трофоний Харикло Епидавър (митология) Евридика Фемоноя Корибанти Кизик Курети
Аполон в Общомедия

Аполон (Атически, Йонийски, Омирски гръцки: Ἀπόλλων, Apollōn (gen.: Ἀπόλλωνος); Дорийски: Ἀπέλλων, Apellōn; Аркадокипърски: Ἀπείλων, Apeilōn; Еолийски: Ἄπλουν, Aploun; лат.: Apollō, Apollo) е бог, както от древногръцката, така и от римската митология и религия. Съответстващото му божество в етруската митология е Аплу. Син е на владетеля на Олимп, гръмовержеца Зевс и титанидата Лето и брат-близнак на богинята на лова, съответно на Диана в римската и на Артемида в гръцката митология.

Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка и окичен с лаврови клонки, като победителите в Олимпийските игри. Известен е и като слънчево божество, като бог-убиец, свързван в митологията и с епидемиите от чума и други опасни заразни болести.

Сред най-известните му деца са певецът Орфей и лечителят Асклепий, а от любимите му жени - нимфата Дафне, преобразена в лаврово дърво, и Манто, дъщерята на прорицателя Тирезий.

Развитие на образа на Аполон

Аполон с лира (фреска, ок. 20 пр.н.е.)

В образа на Аполон се отразява развитието на древногръцката митология.

За архаичния Аполон е характерна близостта му с растенията, земеделието и пастирите и уподобяван, а дори и отъждествяван с разни животни и растения. Аполон Карнейски е свързан с Карней – спартанско божество на плодородието. Наричан е и с епитети, като Дафний (лавровий, обичащ лавровото дърво) и Дриас (дъбов). Свързан е с кипариса, палмите, маслините. Зооморфното му представяне е чрез гарваните, враните, лебедите, вълците, мишките. В образа на врана, Аполон казва къде да бъде издигнат град, той е и Кикнос („лебед“), обърнал в бягство Херакъл, опитващ се да задигне триножника от делфийското светилище, както и Сминтей („демон на мишките“), пращащ мишки, но и спасител от такива. Епитетът Ликейски („вълчи“) говори за Аполон като за пазител от вълци и като за бог, въплъщаващ се в този хищник, т.е. той е и пазител на стадата и този, който взема жертви от тях.

В по-късно време Аполон е ловец и овчар. Характерната за древното мислене взаимосвързаност между живота и смъртта се вижда и в образа на Аполон, който по-нататък вече е и бог на смъртта и убийствата и даже покровителства ритуали по жертвоприношения, но в същото време е и целител/лечител, спасяващ от беди. Негови прозвища стават Алексикакос („отблъскващ злото“), Апотропей („отблъскващ“), Простат („застъпник“), Акесий („целител“), Епикурий („попечител“), Пеан или Пеон („освобождаващ от болка“; Пеон е представян и като самостоятелно божество, лечител на боговете, излекувало Хадес и Арес).

В периода на олимпийската или героичната митология Аполон се превръща в силен и велик патриархален бог - бог-закрилник и културен герой. Той помага на хората, учи ги на мъдрост и изкуства, строи градове, пази ги от врагове. Връзките му с животни и растения се преобразуват във връзки с хора, а от тотем, той се превръща в страстно влюбен и в опитен любовник. Възникват митовете за любовта му към Дафне и за преживелиците му с прекрасните юноши Кипарис и Хиацинт, превърнати в кипарис и зюмбюл, с каквито по-рано сам е бил отъждествяван.

Отъждествява се и със Слънцето - с неговите целебни и погубващи въздействия. Наричан е по този повод и Феб (един вид - наследник на Феба). Отъждествяването на Аполон с Хелиос е възможна причина за свързването на историята на това божество с тази на сестрите Левкотоя (наричана и Левкотея) и Клития, с които в "Метаморфози" Овидий обяснява "появата" съответно на тамяновото дърво и на цветето хелиотроп (подсунка), което подобно на слънчогледа променя разположението на цветовете си, според текущата посока на огряването им от Слънцето в течение на деня. Сливането в образа на Аполон на рационалността и тъмните стихийни сили потвърждава връзката между него и Дионис. Те са богове-антагонисти. Единият – бог на светлото соларно начало, а другият – бог на хтоничното. След 7 век пр.н.е. образите им почват да се сближават. И за двамата се устройват оргии в Парнас.

В класическия период Аполон се смята най-вече за бог на изкуствата и художественото вдъхновение. Също както Артемида, Атина и другите богове, ролята на Аполон се изменя в посока на хармонията и съвършенството. Въз основа на митовете за него, възниква и този за хипербореите и тяхната страна (Далечният Север), където под покровителството на бога, процъфтяват моралът и изкуствата (Пиндар Pyth. X 29 – 47; Himer. XIV 10; Херодот IV 32 – 34).

Легенди за Аполон

Още като юноша Аполон се включва в битката срещу чудовището Питон/Делфиний, тормозило бременната му с него майка и в памет на победата си основава Питийските игри, а в подножието на Парнас, в Делфи - светилище с оракул, където, според легендата, чрез сибилата Пития изрича волята на баща си Зевс. Самият Аполон е и пророк и оракул. Прави безпогрешна пророчица и любима си Касандра, но задето тя отблъсква любовта му, я омагьосва никой да не ѝ вярва. Сред децата му също има прорицатели – Сибила, Мопс – сина на Аполон и пророчицата Манто, Идмон – участник в похода на аргонавтите.

Младият Аполон е се подвизава и като скотовъдец. Когато синът му, лечителят Асклепий е наказан от Зевс, с изпепеляване с мълния, за това че се опитва да възкресява смъртни хора, Аполон на свой ред избива циклопите, измайсторили мълниите за гръмовержеца. За наказание е пратен да служи като пастир на цар Адмет в Тесалия. Умножава стадата му, но твърде много го обиква и в опитите си да го направи безсмъртен неволно причинява смъртта на жена му Алкестида. Все пак заедно с Херкулес я връща жива и здрава от Хадес.

Благодарение на общуването си Хермес, Аполон става и музикант-китаред и любител и покровител на певците и музикантите. Като предводител на музите, наказва жестоко дръзналите да им оспорват първенството в изкуствата, обаче сам има потомци-велики музиканти, а и много любимци сред смъртните, както жени, така и мъже, с които си прекарва времето в свирене на лира или състезания по ловкост и сила. Особено близки са му неговите младежи-любовници Кипарис и Хиацинт, но той губи и двамата. Кипарис без да иска убива своя любим елен и моли Аполон да му отнеме живота, но той го превръща в кипарис - дърво садено от гърците покрай гробовете. Хиацинт пък случайно е убит от него в състезание по мятане на диск и превъплътен в нежното цвете зюмбюл/хиацинт.

В Троянската война Аполон е на страната на троянците и неговите вълшебни стрели 9 дни носят в ахейския лагер морова язва/чума (във връзка с отвличането на девойката Хризеида, дъщеря на местен негов жрец, от цар Агамемнон). Но освен с разрушителните си действия, той е известен и със своите съзидателни постъпки. Като чудотворец-лечител, Аполон спира чумата по време на Пелопонеските войни. Той е и основател и строител на градове, както и родоначалник на племена. Омир казва, че след разкрит заговор на Хера, Посейдон и Аполон срещу Зевс (в Илиада вместо Аполон участва Атина), Аполон и Посейдон в образа на смъртни служат на троянския цар Лаомедонт и му издигнат стена за защита на Троя, но той не им дава надницата и те сриват укреплението (вероятно възпоминание за гибелно земетресение).

Култ към Аполон

Култовете към Аполон са били разпространени из цяла Гърция, а храмовете му с оракули са на остров Делос, в Дидима, Абае (град във Фокида), на полуостров Пелопонес и на други места, но главният му култов център е Делфийският храм. Там жрицата Пития (всъщност множество прорицателки, които първо се сменят с времето една по една, а по-късно се превръщат в цяла колегия) прави своите предсказания. Тя влиза във вътрешната част на храма, сяда на триножник и изпада в транс, предполагаемо докато вдишва вонята от продължаващото да се разлага тяло на погребания отдолу Питон. Жрец пристъпва към нея, предава й въпроса на поредния поклонник и тя издърдорва неясен отговор, който после е тълкуван от местните жреци-херменевти, които го предават също в загадъчен, но в що-годе смислен вид на просителя. С тази си функция те оказват голямо влияние върху политиката на Древна Гърция, особено - върху гръцката колонизация. Хиляди хора от всички краища на Гърция, а и от цялото Източно Средиземноморие, се стичат да научат волята на боговете (или по-скоро съдбата, която така или иначе не могат да променят, колкото и да са ориентирани в нея - основна сюжетна линия в древногръцките трагедии). В чест на самия Аполон там е издигнат и храм „по негов собствен проект“ – със стройни колони с капители в коринтски стил. Около храма расте красиво лаврово дърво. В Делфи се състоят и празненства в чест на бога (теофании, теоксении, Питийски игри (съизмерими по своя блясък и популярност с Олимпийските).

На остров Делос – родното място на Аполон, веднъж на всеки 4 години се устройват празненства с представители на цяла Гърция. Храмът му там е религиозен и политически център на Делоския морски съюз и място на хазната/съкровищницата му и на провеждане на събранията му. От гръцките колонии в Италия, култът към Аполон прониква и в Рим и този бог заема първостепенно място в религията и митологията на римляните. Император Август го обявява за свой патрон и учредява в негова чест игри. Храмът на Аполон в Рим е в близост до хълма Палатин и един от най-богатите в града.

През Римската епоха Аполон Кендрисийски е смятан за покровител на град Филипополис (днес Пловдив). Култът към него е официален и през III век градските власти организират в негова чест Кендрисийски игри. В региона култът към Аполон се смесва с този към Тракийския Херос/Тракийския конник, като Аполон, наричан в тези случаи Сугламенос, често е изобразяван на кон.

Аполон Сауроктонос, копие на творбата на Праксител, Лувъра

Потомство

• Асклепий - от Арсиноя (Аполодор, III, 10, 3) или Коронида (Аполодор, III, 10, 3).
• Лин - от Псамата или от някоя следните музи: Калиопа, Терпсихора, Урания.
• Орфей - от музата Калиопа.
• Филамон - от Хиона, дъщеря на Дедалион.
• Аристей - от Кирена, потомка на бог Пеней.
• Амфис - от Дриопа (според една от версиите, Амфис е неин син от смъртен).
• Троил и Поликсена - от Хекуба, царицата на Троя.
• Мопс - от Манто, която може да го е родила и от съпруга си Ракий.
• Аний - от Рео, дъщеря на жрец от остров Делос.
• Кикън (често име на зъл и свиреп герой, какъвто е и този) и Фемоноя (първата Пития) - от неизвестни майки.

Външни препратки

• Apollo, Greek Mythology Link, Carlos Parada

Вижте също

• Родословно дърво на гръцки богове
• Арфа
• Хипокампус
• Дриади
• Лешояд