Направо към съдържанието

Иван Шопов (химик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Шопов
български химик
Роден
16 март 1935 г. (89 г.)
с. Лъджене, (днес Велинград), Царство България

Националност България
Научна дейност
Областхимия на полимерите
Работил вБАН, Шуменски университет
НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“
Почетен знак „Марин Дринов“ на лента
Златна значка „проф. Ас. Златаров“ на ФНТС
Титлапрофесор, доктор на химическите науки

Иван Димитров Шопов е български учен-химик, специалист по химия на полимерите, професор, доктор на химическите науки (1982). Работил е над 45 години в Българската академия на науките и 9 години е преподавал в Университета „Епископ Константин Преславски“, Шумен. Заемал различни научни и обществени постове. Носител на ордена „Св.св. Кирил и Методий“, на най-високото отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента – и на златната значка „Проф. Ас. Златаров“ на Федерацията на научно-техническите съюзи.[1][2]

Иван Шопов е роден на 16 март 1935 г. в с. Лъджене (сега Велинград), където баща му е бил участъков ветеринарен лекар. Израсъл и завършил средното си образование в София, а висшето във Висшия химикотехнологически институт (сега Химикотехнологичен и металургичен университет) с отличен успех. Започва работа в тогавашния Химически институт на БАН, а по-късно в произлезлия от него Институт по органична химия, като от 1960 до 1971 г. е научен сътрудник. През 1968 г. защитава самостоятелно изработена кандидатска дисертация. Специализира в Берлин и Нанси. От 1971 г. е старши научен сътрудник (днес доцент) вече в Централната лаборатория по полимери на БАН. От 1982 г. е доктор на науките, а от 1984 г. – професор. През 1983 г. основава лаборатория „Полимери със спрежение“ в Централната лаборатория по полимери. Става директор на последната през 1989 г., а от 1990 г. е първият директор на Института по полимери на БАН (до пенсионирането си, 2003 г.).[1][3][4]

Иван Шопов е един от пионерите в новата област на полимерите със спрежение и на електроактивните полимери. Той е открил карбонил-олефиновата обменна реакция, нов метод за получаване на полимери със спрежение. Автор и съавтор на над 120 научни публикации, 23 авторски свидетелства за изобретение и 4 патента. Иван Шопов има и разработки върху мембрани за горивни клетки, финансирани от 3 Европейски проекта и защитени с 4 международни патента. С полиимидни лакове, защитени с негово авторско свидетелство, са произведени десетки хиляди хибридни схеми за електрониката. Научните резултати на Ив. Шопов имат широко международно признание, за което свидетелстват изнесените от него многобройни пленарни и главни доклади на международни научни симпозиуми, конференции и школи, както и лекции върху изследванията му, изнесени по лична покана, в университети и институти в повечето Европейски страни, а също и в САЩ, Япония, Китай, Индия, Тайланд и др. Член на научните съвети на редица международни научни срещи. Член на Френското (1971) и Американското (1992) химически дружества. Не е членувал в партии. Владее английски, френски, немски и руски език.

Педагогическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 1975 г. в продължение на 9 г. чете първия курс по полимери във Висшия педагогически институт, днес Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен. Като гост-професор чете няколко години специализиран курс на студенти и докторанти в Свободния университет в Западен Берлин. Гост-професор и в Техническия университет в Грац, Австрия и в Макс-Планк Института за полимерни изследвания в Майнц, Германия. Под негово ръководство са защитени 4 дисертации и много дипломни работи.

Управленска и обществена дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Директор на Института по полимери на БАН (1989-2003 г.), председател на Съюза на химиците в България (1999-2007 г.), член на Бюрото и на Управителните съвети на Съюза на учените в България и на Федерацията на научно-техническите съюзи, Научен секретар на Първата национална конференция по химия през 1985 г. и председател на следващите пет конференции. Член на Организационните комитети на всички Национални симпозиуми «Полимери», като на пет от тях е председател.[5] През 1992 г. основава Българското полимерно дружество, прието за член на Европейската полимерна федерация и е негов дългогодишен председател.

Ив. Шопов има много големи заслуги за приобщаването на българската наука към научните среди на Европейския съюз. Сътрудничеството на България с Европейския съюз по научните програми започва през 1992 г., като той е Национален координатор за България по всички програми в продължение на три години. По-късно той е дългогодишен представител на България в Програмния комитет „Мария Кюри“ на V,VI и VII Рамкови програми за научни изследвания на Европейския съюз.

През 2004 г. проф. Ив. Шопов учредява със свои средства награда на Съюза на химиците в България „Изявен млад учен в областта на полимерите“, която носи неговото име*. Наградата се дава на млад български учен, на възраст до 35 г., за изследвания в областта на полимерите, извършени от него в България. Тя е ежегодна като определянето на носителя й става от Научния съвет на Института по полимери на БАН. През изтеклите години наградата придоби висока стойност и престиж, с многобройни участия на млади учени, представили научни трудове, публикувани в авторитетни международни списания.[6]

  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ (1985)
  • Златна значка „Проф. Ас. Златаров“ на Федерацията на научно-техническите съюзи (2001)
  • Член на Световната иновационна фондация (World Innovation Foundation) (2002)
  • Почетен знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (2005)
  • Почетен плакет „Признание за Будител“ на Столичната община (2016)
  • Почетен член на: Съюза на научните работници (сега Съюз на учените в България) (1983), Института по полимери на БАН (2003), Федерацията на научно-техническите съюзи (2004), Съюза на химиците в България (2005), Българското полимерно дружество (2013)
  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4862.
  2. Проф. д.х.н. Иван Шопов на 85 години // Наука XXX (2). София, Съюз на учените в България, 2020. с. 72. Посетен на 2022-02-02.
  3. Синигерски, Веселин. Проф. д.х.н. Иван Шопов на 80 години // Наука XXV (3). София, Съюз на учените в България, 2015. с. 76. Посетен на 2022-02-02.
  4. Проф. д.х.н. Иван Шопов на 80 години // Химия и индустрия 86 (1–2). София, Съюз на химиците в България, 2015. с. 23. Архивиран от оригинала на 2022-02-02. Посетен на 2022-02-02.
  5. Цветанов, Хр. Б. Симпозиумите „Полимери“ – история, настояще и бъдеще на българската полимерна наука // Химия и индустрия 77 (1–2). София, Съюз на химиците в България, 2006. с. 1. Архивиран от оригинала на 2022-02-02. Посетен на 2022-02-02.
  6. Нейчев, Васил. 15 години награда на Съюза на химиците в България „Изявен млад учен в областта на полимерите“ на името на проф. Иван Шопов // Наука XXVIII (2). София, Съюз на учените в България, 2018. с. 66. Посетен на 2022-02-02.