Направо към съдържанието

Голяма китайска равнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голяма китайска равнина (Севернокитайска равнина,
Велика китайска равнина)
36.58° с. ш. 117.16° и. д.
Местоположение на картата на Китай
Общи данни
МестоположениеКитай
Дължина800 km
Ширина450 km
Площ325 000 km2
РекиХуанхъ, Хайхъ, Хуайхъ, Луанхъ
Инфраструктура
СелищаПекин, Тиендзин, Дзинан, Циндао

Голямата китайска равнина (Севернокитайска равнина, Велика китайска равнина) е обширна равнина в Китай, една от най-големите в Източна Азия с площ около 325 хил. km².[1] На изток се мие от водите на Жълто море, на север е ограничена от планинската система Жъхъ, на запад – от планината Тайханшан, източните склонове на която се спускат към нея със стръмни откоси, височината на които достига до 1000 m. На югзапад се простира до хребетите Тунбошан и Дабешан, а на юг се слива с Равнината покрай долното течение на река Яндзъ.[2]

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф, геоложки строеж

[редактиране | редактиране на кода]

В западната си предпланинска част Голямата китайска равнина е изградена от древни наносни конуси и има височина около 100 m, а на изток към морето се понижава до 50 m и по-малко. Тази нейна част е съвършено плоска, с незначителен наклон и изобилстват плитките понижения, заливани от придошлите през лятото речни води. Много от пониженията са заблатени или са заети от малки езера. В източните ѝ части са разположени островните Шандунски планини. Изградена е от мощни пластове от алувиални наслаги, на много места препокрити с льосова покривка.[2]

Освен Хуанхъ големи реки са още Хайхъ, Хуайхъ, Луанхъ. Всички те се характеризират със своя мусонен режим и резките си сезоннни колебания на оттока. Летният им максимум често превишава пролетния минимум 100 и повече пъти. Те носят огромно количество твърд отток, който акумулират в големи речни наноси, което довежда до това, че коритата на много от тях, в т.ч. Хуанхъ, са се издигнали на места до 10 m над околните равнини, създавайки в периода на големите пълноводия угроза за пробив на защитните съоръжения покрай тях. Поради техните прииждания в миналото равнината често е била подлагана на катастрофални наводнения, явяващи се тежко бедствие за населението. От 1950-те години започват да се изграждат големи хидротехнически съоръжения с цел регулиране на оттока и използването на речните води за напояване. От север на юг Голямата китайска равнина е пресечена от Големия (Великия) плавателен канал.[2]

Климатът е субтропичен, мусонен. През зимата господства студеният и сух въздух, постъпващ от вътрешните области на Азия. Средната януарска температура се колебае от -4°С до -2°С на север и от 8°С до 12°С на юг. Лятото е горещо и дъждовно, със средна юлска температура 25 – 28°С. Годишната сума на валежите варира от 400 – 500 mm на север до 750 – 1000 mm на юг. Много ясно е изразен техният летен максимум и зимен минимум (2 – 3% от годишната сума на валежите), а също и през преходните сезони. Времето на настъпването и завършването на летния мусон и неговата интензивност е крайно непостоянно през отделните години, с което са свързани както периодичните силни засушавания, така и силните и продължителни валежи.[2]

Растителност, почви, стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Покриващите я в миналото широколистни гори с примеси от субтропични елементи на юг са напълно унищожени. Сред селскостопанските полета тук-таме се срещат малки горички от ясен, топола, туя, бор. Преобладават плодородните алувиални почви, силно изменени в процеса на многовековната земеделска обработка. Територията на равнината се отличава с висока земеделска усвоеност и се явява важен за Китай район за добив на пшеница, памук, фъстъци, тютюн. Голямата китайска равнина е изключително гъсто заселена, като тук са концентрирани както многочислени селски населени пунктове, така и много големи градове Пекин, Тиендзин, Дзинан, Циндао.[2]