14.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 183/26

—

членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

заключенията от заседанието на Европейския съвет в Барселона от 15—16 март 2002 г., в които се настоява да се предприемат действия „за подобряване на овладяването на основни умения, по-специално чрез преподаване на най-малко два чужди езика от много ранна възраст“, както и за създаване на показател за езикова компетентност (1),

—

заключенията на Съвета от 19 май 2006 г., в които се определят принципите за Европейски показател за езикова компетентност (2),

—

заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020 г.“), в които се изтъква значението на укрепването на езиковата компетентност (3),

—

заключенията на Съвета от 28—29 ноември 2011 г. относно езиковите компетентности с оглед на подобряване на мобилността, в които се подчертава значението на доброто владеене на чужди езици като основна ключова компетентност от съществено значение за успех в съвременния свят и на трудовия пазар (4),

—

Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Еразъм +“, в който се посочва целта да се подобри преподаването и изучаването на езици (5),

—

заключенията на Съвета от 22 май 2008г. относно многоезичието, в които се призовават държавите членки да работят съвместно за засилване на европейското сътрудничество по отношение на многоезичието и да предприемат съответни мерки за подобряване на ефективното езиково обучение (6),

—

Резолюцията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно европейска стратегия за многоезичието, в която се приканват държавите членки да насърчават многоезичието в подкрепа на конкурентоспособността, мобилността и пригодността за заетост, както и като средство за укрепване на междукултурния диалог (7).

1.

Езиковото многообразие е основен компонент на европейската култура и междукултурния диалог, както и че способността да се общува на език, различен от майчиния език, е призната за една от ключовите компетентности, които гражданите следва да се стремят да придобият (8).

2.

Езиковата среда в ЕС е сложна и многообразна, националните фактори влияят на изучаването и преподаването на езици, от което произтичат значителни различия в законодателството и практиката в тази област.

3.

Езиковите компетентности допринасят за мобилността, пригодността за заетост и личното развитие на европейските граждани, по-конкретно на младите хора, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места.

4.

Равнището на езиковите умения на голям брой младежи в Европа може да бъде подобрено и, въпреки отбелязания напредък през последните десетилетия, в различните държави все още се наблюдават значителни разлики по отношение на достъпа до изучаване на езици.

5.

Тъй като те са в основата на множество съвременни езици, изучаването на класическите езици — древногръцки и латински, може да улесни изучаването на езици, както и да допринесе за устойчивостта на общото ни историческо наследство.

1.

ЕС и държавите членки следва да направят оценка на напредъка в развитието на езикови компетентности, като всяка държава допринася за този напредък в съответствие с националните си особености и обстоятелства.

2.

Оценката на езиковите компетентности може да спомогне за насърчаване на многоезичието и на ефективното преподаване на езици и учене на езици в училище.

3.

Тази оценка може да бъде извършена въз основа на изложеното в приложението и следва да обхваща и четирите езикови умения: четене, писане, слушане и говорене.

4.

Оценката може:

1.

Да приемат мерки за насърчаване на многоезичието и повишаване на качеството и ефективността на изучаването и преподаването на езици, включително като се изучават от ранна възраст поне два езика в допълнение към основния(те) език(ци), на които се преподава в училище, и като се проучва потенциалът на новаторските подходи за развитие на езиковите компетентности, а впоследствие тези мерки да се усъвършенстват.

2.

Да полагат усилия за развитие на подходящи методи за оценяване на овладяването на езика в съответствие с изложеното в приложението.

3.

Да развиват мерки в подкрепа на децата и възрастните с мигрантски произход при изучаването на езика или езиците на държавата, в която живеят.

4.

Да използват потенциала на програмата „Еразъм+“ и на европейските структурни и инвестиционни фондове за постигането на тези цели.

5.

Да използват в по-голяма степен европейските инструменти и инициативи за прозрачност, които имат за цел да подпомагат и насърчават изучаването на езици, например Общата европейска референтна рамка за езиците, Европас, Европейското езиково досие и Европейския езиков етикет.

1.

Да обменят опит и най-добри практики чрез отворения метод на координация, с цел подобряване на ефективността и качеството на изучаването и преподаването на езици.

2.

Да признаят ролята, която неформалното и самостоятелното учене може да има за изучаването на езици, като проучат начини за признаване и валидиране на езиковите компетентности, придобити по този начин, в съответствие с препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене от 2012 г (10).

3.

Да проучат начини за повишаване на привлекателността на изучаването на езици и по-голяма ангажираност с изучаването на езици, включително като се използват ИКТ и образователни ресурси със свободен достъп, с цел намаляване на броя на учениците, които се отказват от изучаването на език преди достигането на подходящо ниво на владеене.

1.

Да проучи осъществимостта на оценяването на езиковите компетентности в държавите членки, включително като се използват наличните национални данни, с подкрепата на група, съставена от експерти от държавите членки и в сътрудничество с Постоянната група по показателите и критериите.

2.

Да проучи заедно с държавите членки и Евростат, в рамките на Европейската статистическа система и с оглед повишаване на съпоставимостта, начини за допълване на съществуващите данни от ЕС за броя на учениците, изучаващи трети език (11) в средния курс на образователната система, в съответствие с целите от Барселона и рамката „ET 2020 г.“.

3.

Да продължи и да засили сътрудничеството с други организации, които развиват дейност в тази област, например Съвета на Европа и неговия Европейски център за съвременни езици.