What do you think?
Rate this book
Живи рани
За Едуардо Кинтана животът е лишен от смисъл след трагичната катастрофа, погубила семейството му. Някога признат художник, той преживява от случайни поръчки, търсейки утеха в алкохола.
Неочаквано предизвикателство пробужда отново творческите му сили: известната цигуларка Глория Таджер му възлага портрет на богат предприемач, отговорен за смъртта на сина й. С приемането на необичайната поръчка Едуардо навлиза в лабиринт, в който нищо не е, каквото изглежда, а вратите, отворени веднъж, вече не могат да се затворят.
Дали случайността си играе с хората, или премеждията им са резултат от собствените им действия? На тези въпроси отговаря в „Живи рани” Виктор дел Арбол, бивш служител в каталонската полиция, днес писател с множество литературни награди. С умело изграден сюжет и силни, запомнящи се образи, авторът разказва завладяваща история за неумолимата сила на съдбата, за страдание и любов, за възмездие и изкупление.
Неочаквано предизвикателство пробужда отново творческите му сили: известната цигуларка Глория Таджер му възлага портрет на богат предприемач, отговорен за смъртта на сина й. С приемането на необичайната поръчка Едуардо навлиза в лабиринт, в който нищо не е, каквото изглежда, а вратите, отворени веднъж, вече не могат да се затворят.
Дали случайността си играе с хората, или премеждията им са резултат от собствените им действия? На тези въпроси отговаря в „Живи рани” Виктор дел Арбол, бивш служител в каталонската полиция, днес писател с множество литературни награди. С умело изграден сюжет и силни, запомнящи се образи, авторът разказва завладяваща история за неумолимата сила на съдбата, за страдание и любов, за възмездие и изкупление.
464 pages, Paperback
First published January 1, 2013
About the author
Víctor del Árbol
28 books308 followersVíctor del Árbol was born in Barcelona in 1968 and worked for the Catalan government between 1992 and 2012. He studied history in the University of Barcelona. El abismo de los sueños (not published) was a finalist in the prestigious Premio Fernando Lara in 2003. In 2006 he won the Premio Tiflos de Novela with El peso de los muertos. In 2011 he published La tristeza del samurái (Editorial Alrevés), which has been translated to 10 different languages and has received very positive reviews. In addition, La tristeza del samurái was awarded Le Prix du polar Européen 2012 by the French publisher Le Pointe, an award won previously by Philip Kerr and Arnaldur Indridason, among others.
In January, 2013 his novel publishes finalist Breathes for the Wound to the best foreign novel in the festival of Black cinema of Beaune, finalist in the Prize II Broke Negress of Salamanca, finalist to the best black novel 2014 that grants the festival VLNC. Translated into the Frenchman, the prestigious publishing house Rosenbloom (Scribe) has acquired the copyrights in English for Australia, New Zeland, UK and USA. Equally rights of translation have sold to Poland and Bulgaria.
In 2014 Ed. Destino pùblishes A million drops, a succesfull title that has been published in several languages.
In January, 2013 his novel publishes finalist Breathes for the Wound to the best foreign novel in the festival of Black cinema of Beaune, finalist in the Prize II Broke Negress of Salamanca, finalist to the best black novel 2014 that grants the festival VLNC. Translated into the Frenchman, the prestigious publishing house Rosenbloom (Scribe) has acquired the copyrights in English for Australia, New Zeland, UK and USA. Equally rights of translation have sold to Poland and Bulgaria.
In 2014 Ed. Destino pùblishes A million drops, a succesfull title that has been published in several languages.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 127 reviews
September 18, 2024
Пореден бисер на испанската криминална литература, представен ни на български от издателство "Изток-запад".
По мое мнение, това е романът, който Тарт, Франзен и Шейбон се опитват да напишат, но не успяват!
Мрачна и задъхана история ни води през живота на чудесно изградените герои, преплетени в сложен пъзел от тъмнина и болка. Дел Арбол изкусно среща съдбите им и ни държи в напрежение до самия край на книгата.
Препоръчвам силно!
Цитати:
"Понякога превръщаме естествените неща в мръсни с някоя пресилена реакция."
"Изкуството не може да промени душата на скота, защото човешкият скот е станал глух и сляп и вече няма душа за губене..."
P.S. Чудесен превод на Светла Христова!
По мое мнение, това е романът, който Тарт, Франзен и Шейбон се опитват да напишат, но не успяват!
Мрачна и задъхана история ни води през живота на чудесно изградените герои, преплетени в сложен пъзел от тъмнина и болка. Дел Арбол изкусно среща съдбите им и ни държи в напрежение до самия край на книгата.
Препоръчвам силно!
Цитати:
"Понякога превръщаме естествените неща в мръсни с някоя пресилена реакция."
"Изкуството не може да промени душата на скота, защото човешкият скот е станал глух и сляп и вече няма душа за губене..."
P.S. Чудесен превод на Светла Христова!
January 19, 2020
" Живи рани" е емоционално наситена история с много вътрешна борба в нея. Това е книга за болката и изборът дали да я приемем и да свикнем да живеем с нея или просто да я отхвърлим, потискайки я в себе си.
Много тривиално и повърхностно ще е ако кажа, че романът е велик, а стилът и начинът, по който Виктор дел Арбол пише е чудовищен, но това е самата истина.
Заглавието много подхожда на книгата. Историята е драматична, мъчителна, тъжна, опустошителна, а всеки един от героите носи своите рани- физически или душевни, но до болка осезаеми.
Виктор дел Арбол си служи много въздействащо с думите, сякаш са куршуми, които улучват целта, забиват се в съзнанието и оставят следи.
Авторът пресича пътищата на героите си, двама от които са със сходна съдба - един художник, чието семейство е загинало в автомобилна катастрофа и една цигуларка, чийто син е прегазен от кола -, но вместо да им помогне да преодолеят взаимно болките си, той бръква още по- дълбоко в раните им. В книгата обаче не се развива само една история, а мрежа от взаимосвързани лични истории, всяка с нейните белези. Виктор дел Арбол ни изправя пред разрушителната стихия на отчаянието и пагубната сила на омразата, и ни показва, че в края на краищата, монетата винаги има две страни и зависи от коя я гледаш. Така и в самия роман, всяка случка има своите две лица, а всяко едно последствие- своя мотив.
Цялата плетеница от лични истории и болезнени взаимосвързаности в този роман, е една жива и пулсираща рана, която те приканва да я отвориш и да намериш лек за нея.
Жестока книга!
" Всички сме част от Вселената. Няма любов, нито омраза, нито емоция, смисъл или предопределение в нашето съществуване. Ние сме просто случайност, която можеше да не се е случила , невероятна математическа проекция." - Живи рани стр 53
" Истинската смърт не е забравата, а вечният спомен, невъзможността да избяга от един злокобен миг, повтарящ се до безкрай, докато не стане измислен като филм, чийто финал знаеш, защото си го гледал стотици пъти, добавяйки всеки път нещо ново, поредната карфица, която не позволява страданието да стихне. "- стр 90
P. S: Като видя словосъчетанието сегиз- тогиз и се изприщвам. И то неведнъж, а многократно повторено. Толкова ли не може да се каже просто" отвреме - навреме"?!
Много тривиално и повърхностно ще е ако кажа, че романът е велик, а стилът и начинът, по който Виктор дел Арбол пише е чудовищен, но това е самата истина.
Заглавието много подхожда на книгата. Историята е драматична, мъчителна, тъжна, опустошителна, а всеки един от героите носи своите рани- физически или душевни, но до болка осезаеми.
Виктор дел Арбол си служи много въздействащо с думите, сякаш са куршуми, които улучват целта, забиват се в съзнанието и оставят следи.
Авторът пресича пътищата на героите си, двама от които са със сходна съдба - един художник, чието семейство е загинало в автомобилна катастрофа и една цигуларка, чийто син е прегазен от кола -, но вместо да им помогне да преодолеят взаимно болките си, той бръква още по- дълбоко в раните им. В книгата обаче не се развива само една история, а мрежа от взаимосвързани лични истории, всяка с нейните белези. Виктор дел Арбол ни изправя пред разрушителната стихия на отчаянието и пагубната сила на омразата, и ни показва, че в края на краищата, монетата винаги има две страни и зависи от коя я гледаш. Така и в самия роман, всяка случка има своите две лица, а всяко едно последствие- своя мотив.
Цялата плетеница от лични истории и болезнени взаимосвързаности в този роман, е една жива и пулсираща рана, която те приканва да я отвориш и да намериш лек за нея.
Жестока книга!
" Всички сме част от Вселената. Няма любов, нито омраза, нито емоция, смисъл или предопределение в нашето съществуване. Ние сме просто случайност, която можеше да не се е случила , невероятна математическа проекция." - Живи рани стр 53
" Истинската смърт не е забравата, а вечният спомен, невъзможността да избяга от един злокобен миг, повтарящ се до безкрай, докато не стане измислен като филм, чийто финал знаеш, защото си го гледал стотици пъти, добавяйки всеки път нещо ново, поредната карфица, която не позволява страданието да стихне. "- стр 90
P. S: Като видя словосъчетанието сегиз- тогиз и се изприщвам. И то неведнъж, а многократно повторено. Толкова ли не може да се каже просто" отвреме - навреме"?!
October 27, 2023
Започвам годината прилично.
Страхотен роман. Авторът пише с такъв замах, че направо те жегва. Прекрасно изградени герои, изключителен лабиринт от събития и стряскаща реалност.
Страхотен роман. Авторът пише с такъв замах, че направо те жегва. Прекрасно изградени герои, изключителен лабиринт от събития и стряскаща реалност.
January 17, 2021
Велик роман, убийствено писане - просто го прочетете!
Изключително убедителни и силни образи - абсолютно всеки един. А начинът по който се навръзват отделните истории като части от пъзел ужасно много ми хареса. Цялата книга е пропита с много тъга, вина, жажда за отмъщение и хем исках да я прочета на един дъх, от друга страна имах нужда да го правя бавно и постепенно.
Завладяващ стил! Горещо препоръчвам да се прочете!
Изключително убедителни и силни образи - абсолютно всеки един. А начинът по който се навръзват отделните истории като части от пъзел ужасно много ми хареса. Цялата книга е пропита с много тъга, вина, жажда за отмъщение и хем исках да я прочета на един дъх, от друга страна имах нужда да го правя бавно и постепенно.
Завладяващ стил! Горещо препоръчвам да се прочете!
January 26, 2021
Великолепна книга! Със свито сърце на родител бях част от преплетената историята на хора, преживели тежката загуба. Хора, на които някой е отнел децата. Герои, с много тайни в миналото си, които се опитват да намерят път към паметта на изгубените си деца и живот. Всеки от тях получи възмездие в края на книгата, някои отмъщение, други наказание. Много добра история и все пак брутална!
May 19, 2021
3,5
Cuando termine esta novela, otra gran novela de Victor del Árbol no supe como clasificarla, asique investigue un poco, y se que hay personas que la clasifican como una novela negra y otros no, para el autor, según ha dicho y contando, no quiere considerarla novela negra, no le gusta poner etiquetas y que se clasifiquen las cosas.
En esta historia no tendremos unos policías o unos investigadores como tal para resolver el “misterio”.
Nuestro personaje principal es Eduardo, tras 14 años después de perder a su mujer y a su hija en un accidente de coche, mal vive, y ha intentado varias veces quitarse la vida. Eduardo es pintor, y un día le ofrecen realizar un retrato, una mujer, Gloría, la cual también ha perdido a su hijo en un accidente de tráfico, un retrato del asesino de su hijo.
Por lo tanto, aquí tenemos dos historias, la de Eduardo y la de Gloria, pero además, tendremos la historia del asesino, con una hija que ha desaparecido y una mujer que ha perdido tras esto, el se encuentra en prisión, e iremos descubriendo su historia pagina a pagina.
Asique, si, es una novela negra, pero ante todo, es una novela de personajes, una novela donde cada personaje tiene su historia, cada cual mas o menos cruda, y que finalmente todo esta conectado de una manera que no te esperas para nada.
Engancha desde el principio, aunque es verdad que hay capítulos con mucho relleno, y que le sobran algunas paginas. Es una historia que después de leerla te deja pensativo, preguntándote que harías tu en su lugar y que no, donde la venganza es el tema principal de la historia.
Una novela dura, pero que recomiendo, aunque si es verdad, que ningun libro de Victor, supera a mi gusto, “La tristeza del Samurai”.
Cuando termine esta novela, otra gran novela de Victor del Árbol no supe como clasificarla, asique investigue un poco, y se que hay personas que la clasifican como una novela negra y otros no, para el autor, según ha dicho y contando, no quiere considerarla novela negra, no le gusta poner etiquetas y que se clasifiquen las cosas.
En esta historia no tendremos unos policías o unos investigadores como tal para resolver el “misterio”.
Nuestro personaje principal es Eduardo, tras 14 años después de perder a su mujer y a su hija en un accidente de coche, mal vive, y ha intentado varias veces quitarse la vida. Eduardo es pintor, y un día le ofrecen realizar un retrato, una mujer, Gloría, la cual también ha perdido a su hijo en un accidente de tráfico, un retrato del asesino de su hijo.
Por lo tanto, aquí tenemos dos historias, la de Eduardo y la de Gloria, pero además, tendremos la historia del asesino, con una hija que ha desaparecido y una mujer que ha perdido tras esto, el se encuentra en prisión, e iremos descubriendo su historia pagina a pagina.
Asique, si, es una novela negra, pero ante todo, es una novela de personajes, una novela donde cada personaje tiene su historia, cada cual mas o menos cruda, y que finalmente todo esta conectado de una manera que no te esperas para nada.
Engancha desde el principio, aunque es verdad que hay capítulos con mucho relleno, y que le sobran algunas paginas. Es una historia que después de leerla te deja pensativo, preguntándote que harías tu en su lugar y que no, donde la venganza es el tema principal de la historia.
Una novela dura, pero que recomiendo, aunque si es verdad, que ningun libro de Victor, supera a mi gusto, “La tristeza del Samurai”.
December 2, 2015
Y bueno, qué libro, qué historia, qué trama, qué intensidad, que manejo de los personajes, qué entretejido de historias, qué de sufrimientos y rencor.
No entiendo bien cómo le hace el autor, pero lo logra (conmigo) de nuevo.
Me mueve, me motiva, me emociona, me destroza, me abre heridas y luego me deja respirar.
Es de esos libros que yo recomiendo leer de corrido, son muchos personajes y muchas historias, yo me perdía a momentos.
Necesité hacer un mapa mental tipo Game of Thrones!
Claro, lo que propongo es imposible porque el libro es largo.
Pero quizá a algún jubilado por ahí le sirva mi consejo.
Hay que leerlo!
No entiendo bien cómo le hace el autor, pero lo logra (conmigo) de nuevo.
Me mueve, me motiva, me emociona, me destroza, me abre heridas y luego me deja respirar.
Es de esos libros que yo recomiendo leer de corrido, son muchos personajes y muchas historias, yo me perdía a momentos.
Necesité hacer un mapa mental tipo Game of Thrones!
Claro, lo que propongo es imposible porque el libro es largo.
Pero quizá a algún jubilado por ahí le sirva mi consejo.
Hay que leerlo!
November 23, 2022
Страхотна книга, която твърде дълго отлагах да прочета. На няколко пъти я захващах, но все стигах до първите страници и в крайна сметка я изоставях без конкретна причина. Сега прочитът бе на един дъх.
Стилът на дел Арбол е превъзходен, а за прочита допринася и изключително добре звучащият български превод. Почти никога не давам 5 звезди на книга, която, макар и добре написана, не ме е спечелила със сюжет или поне с някой от героите си. В "Живи рани", няма да си кривя душата, и сюжетът, и съдбите на героите са най-меко казано нелицеприятни. Настроението е мрачно и депресиращо, а лошите изненади изплуват една след друга. Въпреки това дел Арбол е вдигнал много високо нивото в жанра, като е съумял да вплете в своето мистериозно кълбо неповторими човешки образи, сблъсквайки ги едни срещу други и поставяйки на тест тяхната психика и морал.
Радвам се, че има още една издадена на български книга от автора, към която ще се устремя, а надявам се да бъдат преведени и още.
Стилът на дел Арбол е превъзходен, а за прочита допринася и изключително добре звучащият български превод. Почти никога не давам 5 звезди на книга, която, макар и добре написана, не ме е спечелила със сюжет или поне с някой от героите си. В "Живи рани", няма да си кривя душата, и сюжетът, и съдбите на героите са най-меко казано нелицеприятни. Настроението е мрачно и депресиращо, а лошите изненади изплуват една след друга. Въпреки това дел Арбол е вдигнал много високо нивото в жанра, като е съумял да вплете в своето мистериозно кълбо неповторими човешки образи, сблъсквайки ги едни срещу други и поставяйки на тест тяхната психика и морал.
Радвам се, че има още една издадена на български книга от автора, към която ще се устремя, а надявам се да бъдат преведени и още.
April 5, 2016
Por mucho que vayamos sobre aviso, por mucho que sepamos cómo se las gasta el autor... es inevitable atragantarse, parar de leer para respirar, clamar piedad por los personajes y desear que no todo sea tan cruel.
Pero no sirve de nada, porque Del Árbol es un bruto de tomo y lomo, y le da lo mismo que lo pasemos mal, que sus tramas ahonden en el dolor hasta un límite inaudito. Él sigue a lo suyo.
Así que leedlo, pero hacerlo cuando estéis optimistas con el mundo y la vida, porque si no, estáis perdidos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
Pero no sirve de nada, porque Del Árbol es un bruto de tomo y lomo, y le da lo mismo que lo pasemos mal, que sus tramas ahonden en el dolor hasta un límite inaudito. Él sigue a lo suyo.
Así que leedlo, pero hacerlo cuando estéis optimistas con el mundo y la vida, porque si no, estáis perdidos.
https://lahierbaroja.wordpress.com/20...
September 18, 2022
Уау! Уау! Уау!
��дин роман-лабиринт! Четеш и сякаш потъваш в една пълноводна и непрекъснато разклоняваща се река от герои със странни съдби и мрачни истории, на пръв поглед нямащи нищо общо до самия край, когато малките парченца от пъзела са подреждат перфектно в ясна картина. Истински "испански" роман с типичната атмосфера и емоционален стейджинг, който ми достави истинско удоволствие!
Препоръчвам!
��дин роман-лабиринт! Четеш и сякаш потъваш в една пълноводна и непрекъснато разклоняваща се река от герои със странни съдби и мрачни истории, на пръв поглед нямащи нищо общо до самия край, когато малките парченца от пъзела са подреждат перфектно в ясна картина. Истински "испански" роман с типичната атмосфера и емоционален стейджинг, който ми достави истинско удоволствие!
Препоръчвам!
March 12, 2022
Поредната мрачна и потискаща книга, която чета тази година и в която няма лъч надежда.
Оценката ми е 3*, защото героите бяха свързани от една безумна поредица от съвпадения и обстоятелства, в които аз трудно повярвах.
Оценката ми е 3*, защото героите бяха свързани от една безумна поредица от съвпадения и обстоятелства, в които аз трудно повярвах.
July 25, 2024
Me ha gustado esta novela, pero aunque me ha gustado me ha parecido que me faltaba algo, aunque no sé especificar el qué, lo mismo me pasó con El hijo del padre, en mi opinión no está al mismo nivel que las novelas que más me han gustado de Víctor, El peso de los muertos y La tristeza del samurai, aunque La víspera de casi todo sigue siendo la que menos me ha gustado.
La novela comienza cuando Gloria Tagger contrata a Eduardo Quiroga, un pintor en horas bajas (desde que perdió a su mujer y su hija en un accidente de coche). Gloria quiere que Eduardo pinte el retrato del hombre que asesinó a su hijo....
La novela está compuesta por 26 capítulos y un epílogo más bien larguitos, lo que hace que la novela tenga un ritmo más bien lento, pero con la suficiente dosis de intriga para que quieras seguir leyendo, a partir de la mitad del libro el ritmo mejora algo, pero si esperas una novela trepidante, este no es un libro para tí.
Los personajes son diversos y bien definidos, empezando por Eduardo, el pintor, Gloria, la violinista, Graciela, la casera, Arthur e Ibrahim, los expresidiarios, Guzmán, el investigador, Who, un joven chino, Olga, la marchante de arte, Miranda, la psicóloga.....estos son los más importantes pero hay unos cuantos más.
Entre todos destaco a Guzmán, me ha gustado mucho este personaje, pero todos son perfectos, todos los personajes son infelices y la gran mayoría cargan con alguna culpa que no quieren reconocer.
Si queréis saber más tendréis que leer el libro.
La novela comienza cuando Gloria Tagger contrata a Eduardo Quiroga, un pintor en horas bajas (desde que perdió a su mujer y su hija en un accidente de coche). Gloria quiere que Eduardo pinte el retrato del hombre que asesinó a su hijo....
La novela está compuesta por 26 capítulos y un epílogo más bien larguitos, lo que hace que la novela tenga un ritmo más bien lento, pero con la suficiente dosis de intriga para que quieras seguir leyendo, a partir de la mitad del libro el ritmo mejora algo, pero si esperas una novela trepidante, este no es un libro para tí.
Los personajes son diversos y bien definidos, empezando por Eduardo, el pintor, Gloria, la violinista, Graciela, la casera, Arthur e Ibrahim, los expresidiarios, Guzmán, el investigador, Who, un joven chino, Olga, la marchante de arte, Miranda, la psicóloga.....estos son los más importantes pero hay unos cuantos más.
Entre todos destaco a Guzmán, me ha gustado mucho este personaje, pero todos son perfectos, todos los personajes son infelices y la gran mayoría cargan con alguna culpa que no quieren reconocer.
Si queréis saber más tendréis que leer el libro.
June 19, 2020
Може и да не успя да влезе в списъка ми с любими-завинаги-романи, ала това не означава, че не ме погълна по най-достойния за една книга начин, защото със сигурност съвършенства откривах във всяка страница. И глупаво би било да кажа, че езикът е божествен, след като не я чета в оригинал, но преводът е зашеметяващо красив.
Така изкусно изградени персонажи – всички, ама всички до един. Колкото виновни за нещо, толкова и счупени, съответно няма как да не съчувстваш на всички. Но за мен лично образът на Олга е този, който разбирах най-добре, който ме изпълни с най-много състрадание и така мъчно ми стана за нея в онази сцена с Едуардо и господин Ху, че изгубих всякаква надежда за добрия ѝ край. Представих си, че ще ѝ се случат какви ли не ужасии, ала шансовете за добра развръзка се оказаха на моя страна, макар и да не бяха толкова благосклонни към Мей и Ху (тяхната любов е повече от прекрасна, все пак).
Харесаха ми и описанията също, и обратите, колко гениално е навързано всичко, като един перфектен кръг, който постепенно се затваря и картината придобива брутална, спираща дъха цялост.
”Животът е несправедлив като комарджия. Подмамва те с достъпни неща, залъгва те да мислиш, че щастието е възможно, и когато доверчиво се впуснеш в играта, ти отнема всичко с един замах. Но дори и тогава не ти позволява да станеш от масата, принуждава те да стоиш там и да продължаваш играта, макар и да знаеш, че никога няма да спечелиш.”
И накрая разбираш, че щастлив край е може би възможен само за онези, които успяват да се научат да дишат чрез раните, оставащи живи завинаги, отказват се от съпротивлението и създават дом от тях.
Така изкусно изградени персонажи – всички, ама всички до един. Колкото виновни за нещо, толкова и счупени, съответно няма как да не съчувстваш на всички. Но за мен лично образът на Олга е този, който разбирах най-добре, който ме изпълни с най-много състрадание и така мъчно ми стана за нея в онази сцена с Едуардо и господин Ху, че изгубих всякаква надежда за добрия ѝ край. Представих си, че ще ѝ се случат какви ли не ужасии, ала шансовете за добра развръзка се оказаха на моя страна, макар и да не бяха толкова благосклонни към Мей и Ху (тяхната любов е повече от прекрасна, все пак).
Харесаха ми и описанията също, и обратите, колко гениално е навързано всичко, като един перфектен кръг, който постепенно се затваря и картината придобива брутална, спираща дъха цялост.
”Животът е несправедлив като комарджия. Подмамва те с достъпни неща, залъгва те да мислиш, че щастието е възможно, и когато доверчиво се впуснеш в играта, ти отнема всичко с един замах. Но дори и тогава не ти позволява да станеш от масата, принуждава те да стоиш там и да продължаваш играта, макар и да знаеш, че никога няма да спечелиш.”
И накрая разбираш, че щастлив край е може би възможен само за онези, които успяват да се научат да дишат чрез раните, оставащи живи завинаги, отказват се от съпротивлението и създават дом от тях.
April 8, 2020
Четенето на "Живи рани" бе като подреждането на Куб на Рубик (впрочем никога не съм бил добър в това, но сравнението ми се стори удачн��) - всеки персонаж представляваше отделна цветна стена, а потапянето в историята му сякаш завърташе даден слой в нея и на мига водеше до промени в историите на останалите персонажи/стени. Класен автор излезе каталунецът (с мощен скок застана до други двама мои любимци - Сафон и Перес-Реверте) - ловко ме пързаляше през цялото време, правейки толкова изящна дисекция на умовете на героите си, че портретите им буквално оживяха, досущ като в майсторските платна на Едуардо Кинтана, художникът в центъра на повествованието. Невинни в книгата нямаше, но личните мотиви на главните действащи лица в известна степен успяваха да оправдаят действията, и съответно да смекчат вината им в моите очи. Претърпели загуби на близки хора, те носеха рани от миналото, продължаващи да сълзят и да не им дават покой. Истинският покой, обясни ни дел Арбол, може да настъпи единствено с прошката (нещо, което никой от тези привидно живи, но душевно опустошени хора, не пожела да направи), или със забравата, респ. физическата, вече окончателна смърт (към която повечето от героите се стремяха дори на подсъзнателно ниво)... Съдбовните случайности постепенно започнаха да намират обяснение и се оказаха резултат от строга последователност на моментни избори, макар някои от тях да бяха подчинени на доста перверзна логика... Определено една от книгите, успели силно да ме впечатлят през тая клета 2020.
September 16, 2020
Една от най-добрите книги за тази година ( в личната ми класация)
December 3, 2020
Me han sobrado capas y páginas.
July 12, 2014
Simplemente genial!
April 9, 2020
My review for this book was published on April 1, 2020, by Library Journal:
Grief, remorse, and guilt bind characters together in this sprawling third novel from Spanish cop-turned-author del Arbol (A Million Drops). It's been 14 years since a car accident claimed the lives of Eduardo Quintana's wife and daughter, and the former painter still drinks himself into oblivion, getting by on ineffectual therapy and occasional commissions from a sympathetic gallery owner. She leads him to an unusual request from Gloria A. Tagger, a world-renowned violinist: to paint a portrait of the man who killed her son in a drunk-driving accident. That man, Arthur Fernandez, has just been released from prison and is reclaiming his position in the firm he still controls. At 688 sometimes ponderous pages, del Arbol's novel spends ample time delving into the tortured backstories of his three protagonists while introducing several important secondary characters, which includes a 21-year-old male prostitute calling himself Mr. Who and Fernandez's loyal cellmate Ibrahim. Eduardo's attempt to capture the essence of a murderer sends him into the Madrid underworld, where he begins to realize that his and his patron's tragedies are more connected than he thought. VERDICT As in A Million Drops, del Arbol proves he's adept at creating richly drawn characters and weaving their disparate stories, building to a shattering, violent climax.
Copyright ©2020 Library Journals LLC, a wholly owned subsidiary of Media Source, Inc. Reprinted with permission.
Grief, remorse, and guilt bind characters together in this sprawling third novel from Spanish cop-turned-author del Arbol (A Million Drops). It's been 14 years since a car accident claimed the lives of Eduardo Quintana's wife and daughter, and the former painter still drinks himself into oblivion, getting by on ineffectual therapy and occasional commissions from a sympathetic gallery owner. She leads him to an unusual request from Gloria A. Tagger, a world-renowned violinist: to paint a portrait of the man who killed her son in a drunk-driving accident. That man, Arthur Fernandez, has just been released from prison and is reclaiming his position in the firm he still controls. At 688 sometimes ponderous pages, del Arbol's novel spends ample time delving into the tortured backstories of his three protagonists while introducing several important secondary characters, which includes a 21-year-old male prostitute calling himself Mr. Who and Fernandez's loyal cellmate Ibrahim. Eduardo's attempt to capture the essence of a murderer sends him into the Madrid underworld, where he begins to realize that his and his patron's tragedies are more connected than he thought. VERDICT As in A Million Drops, del Arbol proves he's adept at creating richly drawn characters and weaving their disparate stories, building to a shattering, violent climax.
Copyright ©2020 Library Journals LLC, a wholly owned subsidiary of Media Source, Inc. Reprinted with permission.
October 23, 2015
Me ha gustado mucho la forma de narrar del autor, las descripciones tan cuidadas y las reflexiones sobre la vida que encuentras a lo largo de todo el libro.
Me encanta la forma que tiene de ir introduciendo los personajes, como si no tuvieran conexión alguna con la historia y estuvieran de paso, y cómo va profundizando poco a poco en sus vidas y conectándolos de forma tan natural. Cuando terminas de leer el libro te sientes identificado con cada uno de ellos, con sus actos y con su dolor. Sí, creo que eso es lo que hace especial al autor, la habilidad que tiene para que te metas en la piel de los protagonistas y sientas lo mismo que ellos.
Y por supuesto, no puedo olvidarme de la historia, que te mantiene siempre en suspense, donde nunca nada es lo que parece y con cada giro quieres averiguar más. Me ha fallado un poco el final, que te deja con ganas de una explicación, aunque en el fondo sabes lo que ha ocurrido. También me da un poco de pena que los protagonistas sean tan infelices, te deja un sabor amargo a tristeza durante toda la lectura.
Me encanta la forma que tiene de ir introduciendo los personajes, como si no tuvieran conexión alguna con la historia y estuvieran de paso, y cómo va profundizando poco a poco en sus vidas y conectándolos de forma tan natural. Cuando terminas de leer el libro te sientes identificado con cada uno de ellos, con sus actos y con su dolor. Sí, creo que eso es lo que hace especial al autor, la habilidad que tiene para que te metas en la piel de los protagonistas y sientas lo mismo que ellos.
Y por supuesto, no puedo olvidarme de la historia, que te mantiene siempre en suspense, donde nunca nada es lo que parece y con cada giro quieres averiguar más. Me ha fallado un poco el final, que te deja con ganas de una explicación, aunque en el fondo sabes lo que ha ocurrido. También me da un poco de pena que los protagonistas sean tan infelices, te deja un sabor amargo a tristeza durante toda la lectura.
May 17, 2019
Turbio, muy turbio, como suelen ser los libros de este autor. Sin embargo, tiene una forma de escribir que engancha mucho, y me encanta cómo es capaz de meterte tanto en la historia. Lo recomiendo, aunque es durillo por partes.
July 13, 2014
Un libro alucinante. Unos personajes inolvidables, de los mejores que he encontrado. Y una trama aplastante.
October 30, 2020
Much violence and rough characters but mesmerizing plot. This author definitely knows how to tell a story. Unforgettable.
August 13, 2023
Завърших книгата със смесени чувства. От една страна много харесах стилът на писане на Арбол и как умело намества всички пластове в сюжета си, от друга обаче съвпаденията с които си служи в един момент ми дойдоха в повече. Всички действия на гер��ите в този роман са продиктувани от раните, които носят и историите им са коя от коя по-трагични. Целият мрак, който лъха от "Живи рани" е магнетичен, но в същият момент и отблъскващ - щях да харесам книгата още повече ако моментите на надежда и светлина присъстваха по-осезаемо.
Оценката ми е 3.5 звезди.
Оценката ми е 3.5 звезди.
March 20, 2017
Живи рани дишат, разхождат се, кървят: http://knigolandia.info/book-review/j...
Едуардо Кинтана е художникът, нает да нарисува тъкмо излезлия от затвора богаташ Артюр. И двамата имат зад себе си автомобилни катастрофи. Едуардо е бил ударен отзад, губи контрол над колата си и излита от пътя, при което загиват жена му и дъщеря му. Полицията се оказва безсилна да открие отговорника за трагедията, но го издава една свидетелка на удара – и Едуардо го убива посред бял ден на улицата, пред неговата жена и дете, заради което и излежава тежка присъда. Артюр пък, пиян и в дъжд, удря момче и момиче на тротоара и ги убива на място, но излежава далеч по-малко време на топло. Там обаче е под постоянна смъртна заплаха от бащата на момичето, познат на всички главорез, и дори излизането на свобода далеч не сваля заплахата от него.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/j...
Едуардо Кинтана е художникът, нает да нарисува тъкмо излезлия от затвора богаташ Артюр. И двамата имат зад себе си автомобилни катастрофи. Едуардо е бил ударен отзад, губи контрол над колата си и излита от пътя, при което загиват жена му и дъщеря му. Полицията се оказва безсилна да открие отговорника за трагедията, но го издава една свидетелка на удара – и Едуардо го убива посред бял ден на улицата, пред неговата жена и дете, заради което и излежава тежка присъда. Артюр пък, пиян и в дъжд, удря момче и момиче на тротоара и ги убива на място, но излежава далеч по-малко време на топло. Там обаче е под постоянна смъртна заплаха от бащата на момичето, познат на всички главорез, и дори излизането на свобода далеч не сваля заплахата от него.
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/j...
May 21, 2024
Está considerada novela negra y policíaca. Creo que tiene un poco de las dos cosas.
Decir que me gustó, es poco. Fantástica novela de este estupendo escritor. Qué maestría narrativa. Qué manera de desmenuzar y contar una historia – en este caso- muchas historias ya que son varias las que componen la trama y que así, a bote pronto, no parecen tener nada en común pero poco a poco ves como el autor las va entrelazando hasta que todo tiene su significado.
Como todas las de este hombre, es una novela dura, de culpa, infidelidad, venganza en la que los hechos del ayer tienen sus consecuencias en el presente.
Me encantó, me la cepillé en un plis plas.
Decir que me gustó, es poco. Fantástica novela de este estupendo escritor. Qué maestría narrativa. Qué manera de desmenuzar y contar una historia – en este caso- muchas historias ya que son varias las que componen la trama y que así, a bote pronto, no parecen tener nada en común pero poco a poco ves como el autor las va entrelazando hasta que todo tiene su significado.
Como todas las de este hombre, es una novela dura, de culpa, infidelidad, venganza en la que los hechos del ayer tienen sus consecuencias en el presente.
Me encantó, me la cepillé en un plis plas.
May 19, 2015
Me acabo de convertir en fan casi incondicional de Víctor del Árbol. Una novela negra, negrísima perfectamente engranada, en la que nada ni nadie es lo que parece, y en la que no hay nadie exclusivamente blanco o negro. El gris predomina por doquier, creando de esta manera personajes complejos e interesantes, torturados y doloridos pero muy humanos, a la vez que una trama que no pierde interés en ningún momento.
June 2, 2016
Muy bueno.
Empecé a leerlo y pensé "Ñeh, un libro más, normalito". Los dramas, de partida, me dan un poco de repeluco y siempre me resultan forzados y artificiales.
Sin embargo, a medida que avanzaba la lectura, me enganchaba más a ella, las historias iban engordando y se entrelazaban cada vez más.
En fin, muy recomendable.
Curiosa portada.
Empecé a leerlo y pensé "Ñeh, un libro más, normalito". Los dramas, de partida, me dan un poco de repeluco y siempre me resultan forzados y artificiales.
Sin embargo, a medida que avanzaba la lectura, me enganchaba más a ella, las historias iban engordando y se entrelazaban cada vez más.
En fin, muy recomendable.
Curiosa portada.
February 24, 2021
Peut-être plutôt 4,5. Victor Del Arbol nous emmène loin, au plus profond de la noirceur de l'âme humaine.
J'adore quand un écrivain imbrique des histoires qui semblent ne rien avoir en commun et ce d'une manière virtuose. On est alors pris dans la toile qu'il tisse petit à petit, sans pouvoir lâcher le roman.
J'avais adoré "La tristesse du samouraï" et celui-ci ne m'a pas déçu.
J'adore quand un écrivain imbrique des histoires qui semblent ne rien avoir en commun et ce d'une manière virtuose. On est alors pris dans la toile qu'il tisse petit à petit, sans pouvoir lâcher le roman.
J'avais adoré "La tristesse du samouraï" et celui-ci ne m'a pas déçu.
December 30, 2018
С отбелязването на тази книга се надявам да възобновя профила си тук, че иначе бързо забравям какво съм чела. Е, "Живи рани" няма как да бъде забравена, твърде добра и безкомпромисна е тази книга. Поемеш ли по пътя на отмъщението, забравяш този на надеждата!
January 4, 2017
След прочитането на книги като тази, съжалявам, че няма половин звезда. Бих я оценила с четири и половина. Не са пет заради финала. Нещо не ми достигна, липсваше ми. Но иначе книгата е прекрасна.
Виктор дел Арбол пише прекрасно. Това не е нито кримка, нито трилър. Има и от двете по нещо, но все пак е много повече. Изключително подходящо е заглавието. "Живи рани"! Да, в тази книга всеки един от героите живее със своите рани. При някои те са и физически, но при всички са душевни, сърдечни. Това история за болката и изборът да продължиш или не да живееш с нея. Тук няма изцяло положителни и отрицателни герои. Нищо не е само черно, нито пък само бяло. Всички са и добри, и лоши. Поантата на цялата книга е в последните й страници, когато господин Ху изрича: "И те са жертви като мен и теб".
Книгата показва за тайните нишки, които съдбата плете. Или може би за последсвията от едно човешко решение. Книга за болката и раните.
А цитатите, които си записах (както правя винаги), са много:
Когато осъзнаваме, че ни изучават, дори в най-искрените ни намерения покълва семето на лъжата.
Покупката на къща не те прави неин стопанин. Тя трябва да е обитавана, за да стане дом - а това не беше дом.
Но съдбата, както той отлично знаеше, нямаше нищо общо с изборите, които хората правят.
Няма защо да очакваш друго освен онова, което ти е отредено.
Думите, родени от гнева, са зли.
В свободата ми се крие моето наказание.
Какво са думите, когато човек отказва да ги буе? Наковални и чукове, които поддържат жива болката.
В тъгата на Артюр нямаше примирение, тя не бе маланхолия или носталгия. Тя бе като стиснат юмрук, който не намира върху кого или върху какво да се стовари.
Понякога, за да намериш, трябва просто да престанеш да търсиш.
Невинността твърде често зависи от хонорара на адвокатите, а той има най-добрите.
"Категорично забранено" - бе излаяла служителката. Ама че майтап. Че може ли забраната да бъде друга? Самият израз съдържаше излишно подчертаване.
Някои пора си мислят, че един антиквариат е нещо като вехтошарница; старото често се бърка с антикварното, а това е все едно да бъркаш цената със стойността.
Един ненавременен жест, уклончив поглед или неуместна гримаса бяха знаци, по-издайнически от коя да е лъжа.
Понякога трябва да спреш да гледаш, за да видиш; да не търсиш целенасочено, а да дадеш шанс на случайността.
Лъжата невинаги е отсъствие на истина; понякога тя просто означава да се вкопчиш в онази част от реалността, кояго те устройва, за да не потънеш.
Пая я лъжеше, но тя почувства за пореден път, че лъжите му са нещо като щит, който се опитва да я предпази.
Искаше да каже на младежа, че го разбира, че човек е едно нищо, ако няма земя, в която да пусне корени. Земята на Едуарно бе семейството му и без него той бе като прогнил дънер, очакващ някоя буря да го разцепи надве.
Не е нужно да видиш истината, за да я признаеш.
Видях се заловен в примка, която се затягаше неумолимо, докато накрая стигнахме дотук.
Щастието бе това. Кратки мигове, в които се решаваха големите неща.
Виктор дел Арбол пише прекрасно. Това не е нито кримка, нито трилър. Има и от двете по нещо, но все пак е много повече. Изключително подходящо е заглавието. "Живи рани"! Да, в тази книга всеки един от героите живее със своите рани. При някои те са и физически, но при всички са душевни, сърдечни. Това история за болката и изборът да продължиш или не да живееш с нея. Тук няма изцяло положителни и отрицателни герои. Нищо не е само черно, нито пък само бяло. Всички са и добри, и лоши. Поантата на цялата книга е в последните й страници, когато господин Ху изрича: "И те са жертви като мен и теб".
Книгата показва за тайните нишки, които съдбата плете. Или може би за последсвията от едно човешко решение. Книга за болката и раните.
А цитатите, които си записах (както правя винаги), са много:
Когато осъзнаваме, че ни изучават, дори в най-искрените ни намерения покълва семето на лъжата.
Покупката на къща не те прави неин стопанин. Тя трябва да е обитавана, за да стане дом - а това не беше дом.
Но съдбата, както той отлично знаеше, нямаше нищо общо с изборите, които хората правят.
Няма защо да очакваш друго освен онова, което ти е отредено.
Думите, родени от гнева, са зли.
В свободата ми се крие моето наказание.
Какво са думите, когато човек отказва да ги буе? Наковални и чукове, които поддържат жива болката.
В тъгата на Артюр нямаше примирение, тя не бе маланхолия или носталгия. Тя бе като стиснат юмрук, който не намира върху кого или върху какво да се стовари.
Понякога, за да намериш, трябва просто да престанеш да търсиш.
Невинността твърде често зависи от хонорара на адвокатите, а той има най-добрите.
"Категорично забранено" - бе излаяла служителката. Ама че майтап. Че може ли забраната да бъде друга? Самият израз съдържаше излишно подчертаване.
Някои пора си мислят, че един антиквариат е нещо като вехтошарница; старото често се бърка с антикварното, а това е все едно да бъркаш цената със стойността.
Един ненавременен жест, уклончив поглед или неуместна гримаса бяха знаци, по-издайнически от коя да е лъжа.
Понякога трябва да спреш да гледаш, за да видиш; да не търсиш целенасочено, а да дадеш шанс на случайността.
Лъжата невинаги е отсъствие на истина; понякога тя просто означава да се вкопчиш в онази част от реалността, кояго те устройва, за да не потънеш.
Пая я лъжеше, но тя почувства за пореден път, че лъжите му са нещо като щит, който се опитва да я предпази.
Искаше да каже на младежа, че го разбира, че човек е едно нищо, ако няма земя, в която да пусне корени. Земята на Едуарно бе семейството му и без него той бе като прогнил дънер, очакващ някоя буря да го разцепи надве.
Не е нужно да видиш истината, за да я признаеш.
Видях се заловен в примка, която се затягаше неумолимо, докато накрая стигнахме дотук.
Щастието бе това. Кратки мигове, в които се решаваха големите неща.
Displaying 1 - 30 of 127 reviews