Направо към съдържанието

Гао Синдзиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
В това китайско име фамилията Гао стои в началото.
Гао Синдзиен
高行健
китайски писател
септември 2012 г.
Роден
4 януари 1940 г. (84 г.)

ПартияКитайска комунистическа партия
НаградиНобелова награда за литература (2000)[1][2]
Гао Синдзиен в Общомедия

Гао Синдзиен (на китайски: 高行健, на пинин Gāo Xíngjiàn, също Синдзян) е китайски писател, драматург, режисьор, преводач и критик.[3] Гражданин е на Франция от 1998 г.

Драмата му се счита за фундаментално абсурдистка по природа и авангардна. Прозата му не е особено известна в Китай, но е популярна в Европа.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 януари 1940 г. в Ганджоу, провинция Дзянси, в западната част на Китай. Баща му е банков служител, а майка му – непрофесионална актриса.

В ранното му детство интересът за писане и театър е подбуден от майка му. През 1962 г. полага академични изпити по френски в чуждоезиковия институт в Пекин. От 1987 година живее във Франция, а книгите му са забранени в Китай.

През 2000 г. получава Нобелова награда за литература за „творчеството си, което е с универсална валидност, с горчиви прозрения и с лингвистична находчивост, което открива нови простори пред китайския роман и драма“. Автор е на „Планината на душата“ (1990) и „Другият бряг“ (1986). Синдзиен е първият китаец, удостоен с Нобелова награда за литература.