Направо към съдържанието

Канюла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интравенозна канюла

Канюлата (на латински: cannula – букв. малка тръстика) е вид куха тръбичка (игла), направена от пластмаса или метал, използвана в медицината. Канюлата се вкарва в телесна кухина или вена чрез т.нар. троакар (водач).[1] Поставянето на канюла се нарича канюлиране.

Венозна канюла (абокат)

[редактиране | редактиране на кода]
Канюла, в която главата на иглата е свързана с гъвкава тръбичка; иглата е вкарана във вената, а към главата през тръбичката се подават необходимите течности

Венозната канюла се вкарва във вена предимно за прилагане на интравенозни течности, вземане на кръвни проби и прилагане на лекарства. Поставя се заедно с метална игла, която се изважда, а канюлата остава във вената, осигурявайки път за вливане на разтвори и медикаменти чрез инфузионна система. Съществуват и артериални канюли, които се вкарват в артерия, обикновено радиалната артерия, и се използва по време на големи операции и в интензивни отделения за измерване на кръвното налягане от удар до удар и за вземане на многократни кръвни проби. В резултат на канюлирането могат да възникнат четири основни групи усложнения – хематоми, инфилтрация, емболия или флебит.

Венозната канюла (периференият венозен катетър) е прието в България да се нарича абокат (Abbocath, от името на компанията Abbott Laboratories). Абокатите са с различни размери, като всеки размер е означен с цвят и условен номер (калибър).

Калибър Диаметър (mm) Максимален поток
(ml/min)[2]
Цвят[2]
26 0,46 13 – 15 Черен
24 0,60 36 Жълт
22 0,90 56 Син
20 1,10 40 – 80 Розов
18 1,30 75 – 120 Зелен
17 1,50 128 – 133 Бял
16 1,80 236 Сив
14 2,00 270 Оранжев
Поставена канюла (схема)

Поставянето на пластмасова канюла и изваждането на иглата е въведено като техника през 1945 г. в клиниката Мейо.[3] Първата версия за еднократна употреба, пусната на пазара, е Angiocath, продаден за първи път през 1964 г. През 1970-те и 1980-те години употребата на пластмасови канюли става рутинна и тяхното поставяне е делегирано на медицинския персонал.[4]

По-новите катетри са оборудвани с допълнителни функции за безопасност, за да се избегнат наранявания от иглата. Съвременните катетри се състоят от синтетични полимери като тефлон. През 1950 г. те се състоят от поливинилхлорид.[5][6] През 1983 г. е представена първата полиуретанова версия.[4]

Бътерфлай е венозна канюла само от игличка без водач, използвана при деца и бебета.

Венокатът е апирогенен, рентгеноконтрастен полиетиленов катетър, с който може да се канюлира и периферна, и централна вена за срок от 72 часа.

Трахеостомна канюла

[редактиране | редактиране на кода]
Схема на трахеостомия

Трахеостомната канюла се използва главно при пациенти, които се нуждаят от анестезия, изкуствена вентилация или друго спомагателно дишане. Има различни размери на отвора – от 6 до 10 mm. Поставя се временно или оперативно (когато е перманентно при т.нар. трахеостомия).

Назална канюла

Назалната канюла представлява мека тръбичка с два къси отворени края за вкарване в ноздрите (назално-оралната има край и за устата). Обикновено се закача за ушите и се ползва за доставяне в белите дробове на кислород или някаква газова смес, както и за следене на вдишваните и издишвани газове.

  1. Канюла
  2. а б p. 110 in: Edward Doyle. Paediatric Anaesthesia. OUP Oxford, 2007. ISBN 9780199202799.
  3. Narr, Bradly J. и др. The Massa or Rochester Plastic Needle // Mayo Clinic Proceedings 83 (10). 1 October 2008. DOI:10.4065/83.10.1165. с. 1165–1167. Посетен на 16 April 2019.
  4. а б The history of peripheral intravenous catheters : How little plastic tubes revolutionized medicine // Acta Anaesthesiol. Belg. 56 (3). 2005. с. 271–82.
  5. A plastic needle. // Proc Staff Meet Mayo Clin 25 (14). 5 Jul 1950. с. 413–15.
  6. Peripheral intravenous catheter use in Europe: Towards the use of safety devices // Acta Anaesthesiologica Scandinavica 52 (6). August 2008. DOI:10.1111/j.1399-6576.2008.01664.x. с. 798–804.