Направо към съдържанието

Маджарово

Маджарово
Знаме
      
Герб
Река Арда
Река Арда
България
41.6329° с. ш. 25.8607° и. д.
Маджарово
Област Хасково
41.6329° с. ш. 25.8607° и. д.
Маджарово
Общи данни
Население655 души[1] (15 март 2024 г.)
32,5 души/km²
Землище20,167 km²
Надм. височина199 m
Пощ. код6480
Тел. код03720
МПС кодХ
ЕКАТТЕ46084
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Маджарово
Ерджан Юсуф
(ДПС; 2019)
Маджарово в Общомедия

Маджа̀рово е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, в близост до река Арда. Градът е административен център на община Маджарово. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 655 души по настоящ адрес и 614 души по постоянен адрес. Това е най-малкият град в България след Мелник.

Река Арда при Маджарово

Маджарово се намира в Източните Родопи, на брега на река Арда.

Селището носи името Ятаджик до 1912 година, когато е преименувано на Дупница. През 1959 година, в знак на признателност към големия тракийски войвода Димитър Маджаров, селището е преименувано в Маджарово. Обявено е за град през 1973 година, във връзка с 60-годишнината от събитията край Арда.

На 4 октомври 1913 г. при Маджарово (тогава още с. Ятаджик) завършва трагичният поход в търсене на спасение на събралите се край Дедеагач българи от Беломорска Тракия. При преминаването на р. Арда край Маджарово, където е минавала границата до началото на Балканските войни през 1912 г., преследвани от башибозука на т.нар. „Гюмюрджинска автономия“, намират смъртта си над 1800 цивилни тракийски бежанци, предимно жени, деца и старци. Защитата на бежанците от безчинствата на башибозука е организирана единствено от четите на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, благодарение на които по-голямата част от бежанската колона успява да премине на отвъдния бряг на Арда.

В близост до мястото на трагичните събития се издига малък мемориален парк с параклис „Св. Петка Българска“ и паметник-костница „Тракийски пантеон“, в който са положени открити след години останки на загинали при преминаването на реката.

В град Маджарово може да се види Историко-етнографската експозиция, която представя традициите и историята на тракийското население от Източните Родопи, както и бита и културата на жителите на Беломорска Тракия, чиито наследници са съвременните обитатели на региона.

Експозицията съдържа както археологични находки от района, така и елементи от съвременната история на града, с макети на минните галерии, изкопаеми и минерали от минното дело.

Маджарово има статут на град от 1974 г.[2]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1934210
1946214
1956856
19653169
19753047
19852095
19921716
2001741
2011561
2021647

Етническият състав включва 391 българи и 52 турци.[3]

Доминиращите отрасли на местната икономика са туризмът и селското стопанство. Община Маджарово е богата на природни ресурси, което е чудесна предпоставка за развитието на екологичен, селски и специализиран туризъм. Територията около р. Арда и язовир „Ивайловград“ е подходяща за отмора, плуване, риболов и водни спортове.

Основен поминък за местното население е земеделието. Този селскостопански отрасъл има значителен потенциал за развитие в общината. Комбинацията от хълмист релеф, мека зима и топло лято благоприятстват развитието на тютюнопроизводството и животновъдството. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, пъпеши, дини и зеленчуци.

Малките предприятия имат доминиращ дял в местната индустрия. Главните отрасли са шивашка индустрия, производство на накити, строителство и рекултивация. Близостта на общината до Гърция и Турция дава възможност за развитието на смесени българо-турски и българо-гръцки предприятия, както и за основаването на чуждестранни компании.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Читалище „Никола Вапцаров“
  • Стадион „Миньор“
  • Природозащитен център „Източни Родопи“ работи за опазването на природата на Източните Родопи и е регионална структура на Българското дружество за защита на птиците. Организацията има широка обществена подкрепа и е водещия авторитет при опазването на дивите птици и техните местообитания. В сградата на Природозащитния център се намира единствената на Балканите интерактивна изложба за живота на лешоядите.[4] Под формата на игри са представени основните акценти в живота на небесните властелини на Източните Родопи. Всеки посетител има възможността да чуе увлекателна лекция в изложбената зала и да види лешоядите на живо в дивата природа.

Всяка последна събота преди 4 октомври община Маджарово, Съюзът на тракийските дружества и наследници на българите от Беломорска Тракия ежегодно провеждат възпоменателен събор с панихида в памет на загиналите през 1913 г. край Маджарово тракийски бежанци.

В близост до Маджарово, в землищата на с. Студен кладенец, с. Стари чал и с. Бойник, общ. Крумовград, се намира единственият в Източните Родопи резерват „Вълчи дол“, със строг режим на охрана, в който се намира една от двете колонии на белоглави лешояди в България.[5]

Морският нос Маджарово на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на Димитър Маджаров, и във връзка с град Маджарово в Южна България.[6]