Направо към съдържанието

Шогунат Токугава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шогунат Токугава
徳川幕府
1600 година – 1868 година
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
СтолицаЕдо
Официален езикяпонски
Религияшинтоизъм
японски будизъм
Форма на управлениеМонархична феодална стратокрация
Император
1600 – 1611 година (първи)Го-Йодзей
1867 – 1868 година (последен)Мейджи
Шогун
1600 – 1605 година (първи)Токугава Иеясу
1866 – 1868 година (последен)Токугава Йошинобу
ИсторияПериод Едо
Битка при Секигахара21 октомври 1600 г.
Обсада на Осака8 ноември 1614 г.
Канагавски договор31 март 1854 г.
Реставрация Мейджи3 януари 1868 г.
Предшественик
Адзучи-Момояма Адзучи-Момояма
Токугава (род) Токугава (род)
Наследник
Японска империя Японска империя
Днес част от Япония
Шогунат Токугава в Общомедия

Шогунатът Токугава (Tokugawa bakufu (徳川幕府?), Edo bakufu (江戸幕府?)) е последното феодално японско правителство, съществувало от 1600 до 1868 г.[1] Главите на правителството са шогуните,[2] всеки от които е член на клана Токугава.[3] Шогунатът управлява от замъка Едо и годините на шогуната са станали известни като периода Едо[4] или периода Токугава.[1][5]

След периода Сенгоку на „войнстващи държави“, централното правителство е в значителна степен пресъздадено от Ода Нобунага по време на периода Адзучи-Момояма. След Битката при Секигахара през 1600 г., централната власт се поема от Токугава Иеясу.[1]

Обществото в периода Токугава, за разлика от шогунатите преди него, се базира на стриктна класова йерархия, първоначално установена от Тойотоми Хидейоши. Даймьото или господарите са на върха, следвани от войнската класа на самураите, с фермерите, занаятчиите и търговците по-отдолу. В някои части на страната, особено малки региони, даймьо и самураите са повече или по-малко идентични, тъй като даймьо могат да бъдат обучени като самураи, а самураите могат да действат като местни управители. Иначе, значително негъвкавата природа на тази социална стратификация отприщва разрушителни сили с времето. Данъците на селяните са поставени на фиксирани нива, което не взема предвид инфлацията или други промени на монетарната стойност. В резултат на това, данъчните приходи, събирани от самурайските земевладелци се обезценяват все повече с времето. Това често води до множество конфронтации между благородни, но обеднели самураи, и заможни селяни, обхващащи прости местни безредици до по-големи бунтове. Никой обаче не се превръща в достатъчно значителен за предизвикателство срещу установения ред до пристигането на чуждите сили. Междувременно, шогунатът претърпява бърз икономически растеж и урбанизация, които водят до надигането на търговската класа.[6]

В средата на XIX век съюз на няколко по-мощни даймьо заедно с титулярния император накрая успява да свали шогуната след Бошинската война, кулминираща в Реставрацията Мейджи. Шогунатът Токугава ръководи най-дългия период на мир и стабилност в японската история, продължил повече от 250 години.

  1. а б в Nussbaum, Louis-Frédéric. (2005). Tokugawa-jidai in Japan Encyclopedia, p. 978.
  2. Nussbaum, „Shogun“ at pp. 878 – 879.
  3. Nussbaum, „Tokugawa“ at p. 976.
  4. Nussbaum, Edo-jidai at p. 167.
  5. Nussbaum, Kinsei at p. 525.
  6. Tokugawa period // Encyclopædia Britannica, 7 ноември 2019. Посетен на 26 май 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tokugawa shogunate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​