Теодор Панов's Reviews > The 6:20 Man

Първата ми среща с творчеството на Дейвид Балдачи се състоя през миналата година с „Комарджията“ (която харесах много), после продължи с „Dream Town“ (също я харесах ) и сега с „The 6:20 Man“, от която отново съм с прекрасни впечатления.

Може да се каже, че главният персонаж Travis Devine е една особена смесица от Джак Ричър, Алойшъс Арчър и собствена идентичност. Сюжетът в книгата протича бързо и динамично. Има множество непредвидими и вълнуващи обрати, което за мен е страхотен плюс за книга от трилър жанра и даже е силно определящо дали книгата ще ми хареса или не.

По едно време историята тръгна по една ос, която я смятам за твърде банална и клиширана.
Цитат:
„Where the hell are you, Will? Back in Moscow getting a medal from Putin?“
За щастие обаче, действието не тръгва да се развива по тази ос, а поема в ново и неочаквано направление. Като се оказва, че предишното е било заблуда (брилянтна) от страна на Дейвид Балдачи, ако не беше, книгата щеше да получи твърдо 4.00, но сега ѝ давам 4.55 ⭐

A good soldier never discounted the intervention of well-timed luck.
Redemption, a second shot, a new lease on life.
Maybe this was all of those things.
You’ll never know until you try, soldier.
He sat back, closed his eyes, and let the 6:20 train take him somewhere, one more time.

P.S. Не знам дали ще продължа с някои от по-ранните произведения на Дейвид Балдачи („Едно добро дело“ ще го чета със сигурност), но от тези трите, които прочетох до момента, останах със супер впечатления от този автор.
Изглежда не е случайно, че е толкова популярен, просто човекът може да пише добри и завладяващи трилъри.