Mihail Stefanov’s Post

Днес започна второто издание на стратегическата бизнес академия за лидери от Aurubis Bulgaria в партньорство с In Your Hands. Колко е хубаво да те обучават - от години не бях участвал в корпоративна програма като обучаем :) Пълен кеф! Pavel Panov, PhD, благодаря!

Леко раздразнен пост, извинете! Мисля, че е време рязко да намалим приказването за корпоративни ценности. Знам, че е мода, осъзнавам и че много консултантски проекти се джуркат по темата. Но моля ви, да си дадем сметка, че ценностите са нещо, което интелектуално вярваме, че е важно. Толкова. Има реална възможност интелектуално да вярвам, че е добре човек да се храни здравословно, и заедно с това да бича дюнери ежедневно. Т.е. Ценности без добродетели (values without virtues) остават само това - интелектуално приети за важни, но не обживявани. Добродетелите са онова, което правят ценностите да оживеят. Затова, ако ще приказваме за корпоративни ценности, вместо да ги слагаме по стените в офиса, трябва да започнем да си говорим за това какви добродетели са необходими за тяхното живеене и как да ги изградим в хората. Добродетелта (virtue) е навик, култивиран и изграждан, практикуван и усъвършенстван. Тя е ценност в действие. Другата жизненоважна сила на добродетелите е това, че са контекстни. Ценността е общо нещо - ценя честността примерно. Честността в различен контекст, обаче, се живее различно - понякога, за да си честен, е нужно смирение, а понякога - смелост. Смирението и смелостта са добродетели, които човек култивира, практикува и усъвършенства. Докато не се смени разговорът, всички усилия на тема корпоративни ценности ще са от безсмисления тип: събраха се шефовете и казаха какви са ни ценностите, наеха скъпи консултанти да направят визии за офисите, и накрая всички се съгласихме, че Иновативността е важно нещо. И после животът си продължи все едно нищо не се е случвало. И то верно почти нищо не се е случило всъщност.

We live in a culture that idolizes achievement - as an anthropologist I can tell that by the stories we use to inspire each other. We are inspired by the over achievers, the champions, the gold medalists, the most successful entrepreneurs - they become role models and constant points of comparison. That’s what has been the hardest in my Brazilian jiu-jitsu journey. I started training BJJ exactly 10 years ago, July 2014. Had a few strong years of training then different seasons came upon me: I launched my company, did one Masters, then a second one, did extensive ministry and volunteer work, and on top tried to be a dad and a husband who’s there when his loved ones need it the most. As a natural result quite often and for big chunks of time training was not a priority. So, throughout the years I witnessed many guys who started later but managed to invest more time to advance in the sport and achieved levels of mastery which I will never be able to reach. And that made returning to the mat @Twisted BJJ a challenge. Starting from scratch is humbling, and knowing that you will not achieve much is challenging for the ego. The feeling of inadequacy that comes from comparing yourself with those who didn’t stop training and advanced can be so crushing for the spirit that just the thought of going back to the gym can be exhausting. But I realised something lately. We can’t achieve equal levels of mastery in every field. We can’t be a black belt in everything. It is OK to have journeys in which you don’t reach the top - we can still learn to enjoy the adventure. Of course we need to celebrate the champions - those who pay the price of victory. But we also need to learn to celebrate resilience - not quitting, or being able to start over, winning the battle against your bruised ego and starting from scratch, humbling oneself to become a beginner. If we don’t, we will reject many journeys that have the potential to enrich us, we will kill the curiosity of our inner child that wants to discover without worrying about achievement. For while a lack of achievement might bruise the ego for a while, a lack of curiosity will surely make true growth impossible. Not starting or quitting BJJ because I can’t achieve much was going to be a great loss - I was going to miss a life-long enriching adventure of personal growth and great friendships.

Когато чух, че на ежегодния велопоход на Aurubis Bulgaria преди две седмици щурият ми колега Andrian Kurparov решил не да кара колело, а да изтича дистанцията, си казах - "има енергия момчето". Когато обаче направиш Витоша 100 не веднъж, а два поредни дни, и подобриш рекорда за общото време... свалям шапка в смирено мълчание и дълбоко възхищение! Пълен лудак :)))

Когато Nadya Nikolova излезе в отпуск и ти каже: Имаш подарък на бюрото в Пирдоп, никога не сваляй гарда - винаги нещо ще гръмне! Но, както е казал класикът, somehow I’ll manage! #manageкойкактоможе #откъдеянамерихнадето #michaelgscottismyhero Да преядеш с джелато, Надьоооо!

В своите размисли за силата на традицията Гадамер е много ясен - авторитетът не се състои в позицията на власт. Формалната позиция трябва да бъде "напълнена" с истински авторитет. Благодаря на Maria Stoeva & Dessislava Vasileva за поканата да поразмишлявам на сцената на DisruptHR Sofia какво е "истинският авторитет" и има ли той почва у нас - беше ми много приятно. Най-общо, за всички отсъстващи вчера, които по някаква причина се вълнуват от въпроса - голяма помощ при отговора е добрият и верен приятел Аристотел (Anna Tsolova, наистина малко се изложихме с анализа на аудиторията вчера, но си взимаме бележка!). В своята "Реторика" той казва, че Етосът, т.е. личността на говорещия, е най-голямото (и първото) доказателство. И с това ни открехва вратата към същността на авторитета. За да следваш един лидер, трябва да вярваш в три неща - че е мъдър, добродетелен и добронамерен. 1. "Лидерът знае какви са правилните действия в повечето ситуации" - това е практическата мъдрост (phronesis), която е различна от теоретичната (sophia). Т.е. за да имаме истински авторитет, хората първо трябва да смятат, че не просто приказваме, а знаем как и можем да осъществяваме нещата - вяра в нашия професионализъм и експертиза. 2. "Лидерът е добродетелен" - Аристотел тук използва aretḗ (ἀρετή), буквално - "превъзходност", в случая - в морално отношение. Т.е. за да имаме истински авторитет, хората трябва да вярват, че характерът на лидера може да бъде описан като "справедлив", "честен", "смел", "умерен и балансиран", "отговорен" и т.н. 3. "Лидерът е добронамерен" - думата тук е eúnoia (εὔνοια) - буквално, "добра воля". За да имаме истински авторитет, хората трябва да вярват, че лидерът е на тяхна страна, работи в техен интерес, ще ги защити и ще се грижи за тях. И последно, етосът, за разлика от логоса и патоса (логическите и емоционалните аргументи) е единственото доказателство, което е в "очите на другите". Така е и с авторитета - няма значение какво лидерът мисли за себе си, има значение единствено как го виждат хората му. Затова и най-доброто (но и болезнено) решение е да попитаме хората как ни виждат. И да ги чуем. От тук и само от тук започва граденето (или поправянето) на истинския авторитет! Хубав уикенд!

What makes a culture effective? That’s the million dollar question, isn’t it? I don’t have the million dollar answer but whatever 5-lev ideas I’ve got, I will share @ Manager Magazine Next Level HR 2024 alongside the fabulous Maria Atanasova, sHRBP & Radoslav Vangelov Polina Markovska, thanks for coming along да ми пазиш страх :)))

Виртуална, а след малко и съвсем реална разходка в Aurubis Bulgaria за група брилянтни креативни умове - страхотни неща предстоят! Nadya Nikolova, Zornitza Iankova, SPHR brace yourselves!

Хайде, татковци! Лично ви чакам във Военния музей на деня на бащата - децата строят лего завод, а вас ще потопим с VR в сърцето на течния метал :))) тук сме до 15 часа, не се мотайте!

Let the on-the-mountain week begin! Culture, philosophy, theology - and it all starts with the beautiful mind of Cambridge's one and only Andrew Fellows :)