TEDxVitosha Countdown - and my pledge for the future

TEDxVitosha Countdown, 13 октомври 2020

Добър ден, скъпи приятели на TEDxVitosha! Днес вие сте делегати на едно от 500-те събития, които се случват тази седмица по целия свят. Всички те са под надслов COUNTDOWN – за да ни напомнят, че сме участници в едно съдбоносно глобално обратно броене. Първата ни сесия казва: „Няма време!“ Няма време да се помайваме, няма оправдание да не действаме – дължим го на децата си и на следващите поколения.

Нека споделя с вас моя път до обратното броене.

Безметежните ми летни ваканции в детството протекоха при баба и дядо в Габрово. Къщата ни там се намираше на един баир, наречен Петкова нива, откъдето виждах целия град, разстлан от двете страни на Янтра. В къщата на дядо нямаше течаща вода. В къщата на дядо имаше само една мивка, над която висеше метален умивалник -  тенекиен резервоар с канелка. За питейни нужди, за миене на ръце и съдове, за миене на продуктите за готвене носехме водата с дамаджани от една обща чешма, която се намираше на 100-тина метра надолу по улицата. (винаги ми се виждаха много дълги тези 100 м, когато трябваше да ги изкача с две пълни дамаджани в ръце, а последните 20-тина стъпала до входа бяха най-трудни). Пестяхме всяка капка вода. Миенето на ръцете, на краката, на зъбите бе задължително, но никога разточително. 

Колко от вас знаят какво е „щерна“? 

В двора на дядо, вдясно от външната стълба, която водеше до втория етаж на къщата, имаше щерна. Това е каменен резервоар за вода, който се пълни от… дъжда. Нашата щерна беше 2 х 2 х 1,5 метра. Когато завалеше дъжд, тичахме да отместим дървения капак, за да събираме дъждовната вода – та после да има за пране, за къпане, за поливане на градината, за миене на пода или на прозорците. С нищо не мога да сравня щастливото очакване от онези топли дни, когато исках да се изкъпя. Пълнех един голям леген с вода от щерната и го оставях на двора да се стопли от слънчевите лъчи.  После, около 5-6 часа следобед, се къпех с  онази неповторимо стоплена вода, която бе събрала най-хубавата енергия от слънцето! (и както баба казваше, същевременно миех площадката и стълбите). 

Носенето на вода в дамаджани и къпането на двора със слънчева вода  бяха ритуали, с които отраснах. Смисъла на пестенето на водата никога не подложих на съмнение. 

Години след това, помня първата си нощувка в 5-звезден хотел. Влязох в стаята си, седнах разтреперана от притеснение на леглото и буквално се  разплаках, когато останах сама в стаята си. Това беше Sheraton в Кайро и аз не можех да повярвам, че се намирам в подобен разкош! Банята ми беше по-голяма от дневната на баба! В тази баня имаше бяла, блестяща вана – можех да я напълня с топла вода, можех „да не пестя“, можех да се потопя в лукс!

И както често става в живота, когато сте били дълго на едната крайност, ако ви се отдаде възможност – отивате в другата. В този и в следващите 5-звездни хотели, в които гостувах, исках всеки ден да ми сменят спалното бельо и да ми слагат „свежи“ хавлиени кърпи в банята. Убедена съм, че не съм била само аз – всички сме го правили. Казвали сме си: „Какво пък, сега съм на почивка – сега ще се отпусна, полага ми се. Фирмата плаща – заслужила съм го! Сега няма да пестя!“ И не се замисляме, че с подобно отношение, разхищаваме богатствата на планетата си. Смятахме, че луксът е в това, да ти дават, да те глезят, да купуваш от всичко по много – още, и още, и още. Но, както ще потвърди от личен опит  адвокат Петя Мургова, която е днес тук в залата, нищо не може да се сравни с лукса да полегнеш през пролетта върху тревата, само върху едно леко одеяло и да подремнеш следобед на чистия въздух, на село, на поляната. Никой 5, 6, 7-зведен хотел не може да ти достави подобна наслада.

Желая ви и на вас да го изпитате. И така ще разберете как аз стигнах до желанието да домакинствам този countdown, който днес всички правим заедно.