Зеленчук

Разнообразие от зеленчуци изложени за продажба

Зеленчукът представлява ядивната част от растение, която е различна от сладък плод или ядка. Обикновено представлява цял или част от плод, листа, стъбло или корен. Думата няма точно определена научна обосновка и значението и е до голяма степен обосновано на кулинарни и културни традиции. Ето защо прилагането на думата е донякъде произволно и субективно. Например, някои хора смятат, гъбите за зеленчуци, въпреки че те не са растения, докато други ги смятат за отделна категория храни.

Някои зеленчуци се консумират сурови, а други задължително трябва да претърпят термична обработка, обикновено варене. Обикновено зеленчуците се влагат в основни ястия и супи, а много рядко и в сладки ястия.

Значение на зеленчуковите култури

Зеленчуковите култури, известни още като зеленчук, са важна храна за хората поради голямото хранително, диетично и лечебно значение на съдържащите се в тях соли, витамини, органични киселини, фитонциди, алкалоиди и други вещества.

От зеленчуците човешкият организъм се снабдява с хранителни вещества в лесно усвоими форми, като захари, белтъчини, мазнини и др.

Зеленчуците регулират дейността на храносмилателната и нервната система, и на жлезите с вътрешна секреция. Системното им консумиране повишава жизнеността и трудоспособността на човека, а съдържащите се в някои от тях фитонциди, лекуват редица болести с бактерицидните си свойства.

Зеленчуците се консумират в големи количества от човека, освен в прясно, в преработено състояние — като сушени, замразени, консервирани, приготвени на туршии или мариновани, преработени като пюрета или сокове и други.

Класификации

• Ботанически класификации. Те са най-точни, тъй като групирането на растенията по този начин е възприето в целия свят. От друга страна те не дават възможност това групиране да бъде пригодено за практически нужди.
  • Класификация в класове и семейства. Тази класификация има широко приложение, тъй като до голяма степен е свързана и с класифицирането на болестите и неприятелите по тези култури.
  • Класификация по цикъл на развитие. Тази класификация дели растенията на едногодишни, двугодишни и многогодишни. Тя не дава достатъчно сведение за биологичните и морфологичните им особености.
• Стопанска класификация — според продуктивната им част. Тази класификация не може да бъде единствената, която да се ползва от специалисти, тъй като дава информация единствено за насоката на продукцията. Тя е подходяща при съвместно ползване на ботаническата класификация на растенията.

Според продуктивните им органи, зеленчуковите култури се групират като:

• Плодови зеленчуци — отглеждат се заради плода. Към тази група спадат:
  • Пипер
  • Патладжан
  • Краставица
  • Зелен фасул (зелен боб)
  • Зелен грах
  • Зелена бакла (черен боб) и др.

• Пъпкови зеленчуци - отглеждат се заради пъпките. Към тази група се отнасят:
  • Брюкселско зеле
  • Каперси

• Листни зеленчуци — отглеждат се заради листата. Към тази група се отнасят:
  • Зеле
  • Спанак
  • Салата (вид маруля)
  • Маруля
  • Рукoла
  • Лапад
  • Коприва

• Листно-стъблени зеленчуци — отглеждат се заради листата и стъблата. Към същата група се отнасят:
  • Главесто зеле
  • Карфиол
  • Алабаш
  • Броколи
  • Артишок

• Луковични зеленчуци — отглеждат се заради луковицата, каквито са:
  • Лук
  • Чесън
  • Праз

• Кореноплодни зеленчуци — отглеждат се заради кореноплода, каквито са:
  • Морков
  • Магданоз (у нас е повече известен като листен зеленчук)
  • Репичка
  • Ряпа
  • Топинамбур (Гулия, земна ябълка)
  • Червено цвекло
  • Целина
  • Пащърнак

• Клубеноплодни зеленчуци, към които се отнасят картофите и бататите.

Вижте също така

• Списък на земеделски теми
• Зеленчукопроизводство — общи въпроси

История на зеленчукопроизводството

Един от основните центрове на зеленчукопроизводството е районът на Месопотамия и Древен Египет. Тук е и центърът на зърнопроизводството в древната човешка история. Богатите влажни почви и възможностите за напояване от водите на Нил, Тигър и Ефрат са позволили лесното отглеждане на няколко реколти от разнообразни зеленчуци. Съществуват сведения, че шумерите са отглеждали лук, репички, боб и маруля. Херодот описва как в Египет се отглеждат разнообразни зеленчукови култури като лук, чесън, репички, кориандър, зеле, бакла. При проучване на пирамидите са открити древни счетоводни документи, които описват количествата зеленчуци, с които са изхранвани строителите на гигантските каменни строежи. Основният консумиран зеленчук е бил лука. Лукът и чесънът са били широко застъпени като ценни дарове за египетските божества. Семена от бакла пък са откривани в гробници на управители от петата египетска династия. В медицината бобът е използван като целебно средство при запек, болен език и проблеми с пикочнополовата система при мъжете. Листата от маруля са давани като дарове на божеството Мин, а консумацията им е служила като афродизиак и средство за повишаване на плодородието. Лещата, нахутът, лупината и грахът са зеленчукови растения, също добре познати на египтяните. Съществуват и сведения, че семената от леща са служили и като платежно средство при търговията с дървен материал.

Поради това, че историята на евреите е тясно свързана с тази на Египет градинарството и производство на различни зеленчукови култури е възприето и от тях. Библията например съобщава, че евреите са познавали краставиците, а по време на пасхалните празници са консумирали хрян. В нея е описано и състоянието на градинарството в предбиблейско и библейско време. В първа книга Мойсеева, в Битие в 25/34 се посочва:

„

Тогава Яков даде на Исова хляб и гозба от леща и той яде и пи

“

и по-нататък роптаещите против Мойсей казват: 

„

помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, и пъпешите, и лука, и праза, и чесъна.

“

Публий Вергилий сочи, че чесънът е смятан за свещена храна. Употребявал се при клетва. Краставиците пък били любимото ядене на император Тиберий, а неговите градинари били принуждавани да ги отглеждат като добиват реколта рано напролет. Зелето е служило за храна на франките и номадите и е пренесено от запад на изток. Сред северните славянски племена особено в Русия сред най-известните зеленчуци е ряпата и червеното цвекло.

Голямо развитие градинарството получава след приемането на християнството като официална религия в Римската империя. Причина за това е, че се е налагало да се яде постна храна в продължение на повече от месец, вследствие на което зеленчуците са придобили широко разпространение.

Друг център на култивиране на зеленчукови култури е в района на Централна и Южна Америка. Тук цивилизациите успяват да култивират редица ценни днес за човечеството култури. Наред с култивирането на царевицата, която заема второ място по добив днес сред зърнено-житните култури Мезоамерика е район, в който са отглеждани домати, боб, пипер и един от най-широко използваните днес зеленчуци - картофа. Известни са 4049 сорта картофи, като съвременниците на инките в Перу днес използват за ядене 2301 сорта. Вероятно картофите са култивирани в Района на днешно Перу преди около 8 хил. години. Сладкият картоф (батат) е възникнал преди около 5 хил. години в резултат на кръстосване на няколко сорта картофи.

Зеленчукопроизводството в България

Въз основа на наличните природни, демографски и стопански фактори в България са се формирали няколко големи зеленчукопроизводителни райони:

• Пазарджишко-Пловдивски. В този район се отглеждат предимно домати и червен пипер. Голяма част произведените зеленчуци се използват като суровина в консервната промишленост.
• Великотърновско-Плевенски. Специализиран е в отглеждане на домати, лук, зелен пипер, салати, марули, сортови семена.
• Крайдунавски. В района влизат низините в близост до река Дунав като производството задоволява основно местните нужди. Тук се отглеждат средноранни и късни разнообразни зеленчуци.
• Софийски. Този район се характеризира с най-силната си изявеност на типичен крайградски зеленчукопроизводителен район. Формирал се е основно благодарение на близостта до столичния град. Отглеждат се основно късни зеленчуци.
• Санданско-Петрички. В този район се отглеждат ранни и средноранни зеленчуци - основно домати.