Направо към съдържанието

Г-15

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Г-15
Информация
Основана1989
1990 (Среща на най-високо равнище)
Цел/фокусПо-голямо сътрудничество между водещите развиващи се страни
ЛокацияЖенева, Швейцария
Членство
Председател Шри Ланка
Сайтwww.g15.org

Г-15[1] е група, съставена първоначално от девет държави, членки на Движението на необвързаните страни. Впоследствие се присъединяват и други държави. Организацията е създадена през септември 1989 г. в Белград, Югославия.

Този неформален форум е създаден, за да насърчи сътрудничеството и да даде своя принос за други международни групи, като Световната търговска организация и Групата на осемте. В него членуват страни от Северна Америка, Южна Америка, Африка и Азия с обща цел за засилен растеж и просперитет.

Г-15 се фокусира върху сътрудничество между развиващите се страни в областта на инвестициите, търговията и технологиите. Членството на Г-15 е разширено до 18 страни, но името остава непроменено. Чили, Иран и Кения се присъединяват от самото началото, докато Югославия вече не е част от групата; Перу, една от страните основателки, решава да напусне Г-15 през 2011 г.[2]

Структура и дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Цели на Г-15:[3]

  • Да овладява значителния потенциал, за по-голямо и взаимноизгодно сътрудничество между развиващите се страни.
  • Да извършва редовен преглед на световната обстановка и на състоянието на международните икономически отношения на развиващите се страни.
  • Да служи като форум за редовни консултации между развиващите се страни, с оглед да се координират политиките и действията на страните.
  • Да определя и прилага нови и конкретни схеми за сътрудничество Юг-Юг и да мобилизира по-широка подкрепа за тях.
  • Да поддържа положителен диалог Север-Юг, за да се намерят нови начини за справяне с проблемите в духа на сътрудничеството, конструктивни и взаимно допълващи се.

По проект, Г-15 избягва установяване на административна структура като тези за международните организации като ООН или Световната банка, но Г-15 притежава механизъм за техническа поддръжка (TSF), разположен в Женева. TSF изпълнява функции под ръководството на председателя за текущата година. По този начин се осигурява необходимата подкрепа за дейностите на Г-15 и за нейните цели.

Други органи и функции на Г-15 включват:[4]

  • Среща на върха на държавните и правителствени лидери; Срещата на върха на Г-15 се организира на всеки две години.
  • Организират се годишни срещи на министрите на външните работи на отделните страни членки; Министрите на Г-15 заседават веднъж годишно, за да координират дейностите на групата и да се подготвят за срещата на върха.
  • Управителният съвет (Troika), който е съставен от трима министри на външните работи, един от предходната среща на върха на страната домакин, настоящият министър на страната домакин и един от някоя от следващите предложени страни за страна домакин.
  • Редовно се правят срещи в Женева, като всяка страна членка е представена от държавен глава или правителствен ръководител.

В допълнение, Федерацията на търговските камари, промишленост и услуги (FCCIS) е частен форум в сектора на Г-15. Целта на FCCIS е да координира и максимизира усилията, които насърчават бизнеса, икономическото развитие и съвместните инвестиции с нациите от Г-15.

През 2010 г. председателството на Г-15 се приема от Шри Ланка, при провеждане на 14-а среща на върха в Техеран.[5]

Регион Членка Лидер Външен министър Население БВП (милиарди USD) БВП на човек (USD)
Африка Алжир Президент Абделазиз Бутефлика Министър на външните работи Мурад Меделси 35 954 000 263.7 7333
Египет Действащ президент Адли Мансур Министър на външните работи Набил Фахми 79 356 000 519.0 6540
Кения Президент Ухуру Кениата Министър на външните работи Амина Мохамед 40 910 000 71.4 1746
Нигерия Президент Гудлък Джонатан Министър на външните работи Амину Уали 160 342 000 413.4 2578
Сенегал Президент Маки Сал Министър на външните работи Мадике Нианг 13 443 000 25.2 1871
Зимбабве Президент Робърт Мугабе Министър на външните работи Симбараше Мумбенгегби 12 575 000 6.1 487
Азия Индия Министър-председател Нарендра Моди Министър на външните работи Сушма Суарай 1 206 917,000 4457.8 3694
Индонезия Президент Джоко Видодо Министър на външните работи Ренто Мурсади 241 030 000 1124.6 4667
Иран Президент Хасан Рухани Министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф 75 859 000 990.2 13 053
Малайзия Министър Председател Наджиб Тун Разак Министър на външните работи Анифа Аман 28 731 000 447.3 15 568
Шри Ланка Президент Махинда Раджапакса Министър на външните работи проф. Гамини Лакшман Пейрис 20 541 000 116.5 5674
Латинска Америка
и Карибите
Аржентина Президент Кристина Фернандес де Киршнер Министър на външните работи Хектор Тимерман 40 900 000 716.4 17 516
Бразилия Президент Дилма Русев Министър на външните работи Антонио Патриота 194 933 000 2294.2 11 769
Чили Президент Себастиан Пинйера Министър на външните работи Алфредо Морено Чарме 17 399 000 299.6 17 222
Ямайка Министър Председател Порша Симпсън-Милър Министър на външните работи Арнолд Никълсън 2 741 000 24.8 9029
Мексико Президент Енрике Пеня Нието Секретар на външните работи Хосе Антонио Меаде Курибрена 113 735 000 1661.6 14 610
Венецуела Президент Николас Мадуро Министър на външните работи Делси Родригес 29 767 000 374.1 12 568

Срещи на високо равнище Г-15[7]

[редактиране | редактиране на кода]
Дата Държава домакин Град домакин Домакин
Първа среща 1 – 3 юни 1990 Малайзия Куала Лампур Махатир Мохамад
Втора среща 27 – 29 ноември 1991 Венецуела Каракас Карлос Андрес Перез
Трета среща 21 – 23 ноември 1992 Сенегал Дакар Абду Диоф
Четвърта среща 28 – 30 март 1994 Индия Ню Делхи П. В. Нарасимха Рао
Пета среща 5 – 7 ноември 1995 Аржентина Буенос Айрес Карлос Менем
Шеста среща 3 – 5 ноември 1996 Зимбабве Хараре Робърт Мугабе
Седма среща 28 октомври – 5 ноември 1997 Малайзия Куала Лампур Махатир Мохамад
Осма среща 11 – 13 май 1998 Египет Кайро Хосни Мубарак
Девета среща 10 – 12 февруари 1999 Ямайка Монтего Бей П. Дж. Петърсън
Десета среща 19 – 20 юни 2000 Египет Кайро Хосни Мубарак
Единадесета среща 30 – 31 май 2001 Индонезия Джакарта Абдураман Вахид
Дванадесета среща 27 – 28 февруари 2004 Венецуела Каракас Уго Чавес
Тринадесета среща 14 септември 2006 Куба Хавана Раул Кастро
Четиринадесета среща 17 май 2010 Иран Техеран Махмуд Ахманидеяд
Петнадесета среща 2012 Шри Ланка Коломбо Махинда Раджепакса