Направо към съдържанието

Джон Пирпонт Морган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Пирпонт Морган
John Pierpont Morgan
американски предприемач

Роден
Починал
31 март 1913 г. (75 г.)
ПогребанХартфорд, САЩ

РелигияЕпископална църква в САЩ
Учил вГьотингенски университет
Семейство
ДецаДжон Пирпонт Морган
Подпис
Джон Пирпонт Морган в Общомедия

Джон Пирпонт Морган (на английски: John Pierpont Morgan, 17 април 1837 г. – 31 март 1913 г.),[1] известен като Джей Пи Морган (на английски: J. P. Morgan), е американски предприемач, банкер и колекционер на произведения на изкуството.

Роден е на 17 април 1837 в семейството на Джуниъс Спенсър Морган, основателя на лондонската банка J.S. Morgan & Co., предшественик на най-голямата финансова институция в Америка – JPMorgan Chase. Завършва средното си образование в Бостън в математическа гимназия, подготвяща младежи за кариера в търговията. След това баща му го изпраща в Европа, в частно швейцарско училище, за да усъвършенства френския си език. Завършва образованието си в престижния Гьотингенски университет, където усвоява немски език[2] и получава диплома по история на изкуството.[3]

Започва работа през 1857 в Лондон в банката на баща си. През следващата година се мести в Ню Йорк. През 1871, съвместно с финансиста от Филаделфия Антъни Дрексъл, основават фирмата Drexel, Morgan & Company в Ню Йорк.[4] По-възрастният и опитен партньор става ментор на младия Морган по молба на баща му Джуниъс.

След смъртта на Дрексъл през 1893 фирмата е преименувана на J. P. Morgan & Company. Към 1900 фирмата е една от най-големите финансови институции в света. Освен с банкови операции тя се занимава и със строителство на железопътни линии, създава една от най-големите стоманодобивни компании в света – U.S. Steel, гиганта в електротехниката General Electric, финансира трансатлантически превози. Скоро Морган си спечелва репутацията на човек, който купува компании в затруднения и след реорганизация ги превръща в печеливши бизнес структури.

Пътят на Морган към върха е тясно свързан с бизнеса с железопътни линии, който по онова време е най-големият в Америка.[5] Той взима контрола над железницата на Джей Гулд и Джим Фиск през 1869, оглавява синдиката, който премахва привилегиите, свързани с държавното финансиране на Джей Кук и скоро взима пряко участие в разработването и финансирането на железопътна империя. Постига го чрез реорганизация и обединение във всички части на Америка. Набира големи суми в Европа, но вместо просто да осигури средствата, помага в преструктурирането с цел постигане на по-голяма ефективност. Бори се срещу спекулантите, целящи постигане на спекулативни печалби и създава визия за интегрирана транспортна система. През 1885, реорганизира линията Западен бряг-Бъфало в Ню Йорк и я отдава бод наем на Нюйоркската централна железница. През 1886, реорганизира линията Филаделфия-Рединг, а през 1887, линията Чесапийк-Охайо. След като конгресът гласува Междущатския търговски акт от 1887, Морган организира конференции през 1889 и 1890, които събират президенти на железопътни компании с цел да помогнат на индустрията да следва новите закони и да състави споразумения за поддържането на „обществени, разумни, еднакви и стабилни цени“. Конференциите са първите от този вид и чрез създаването на общ интерес, сред съперничещите си железници, проправят пътя за големите консолидации на XX век.[6]

В киноизкуството днес образът на Джей Пи Морган се свързва най-вече с кораба „Титаник“, на който той е бил съсобственик. Крис Нот изиграва Джей Пи Морган в сериала „Титаник: Кръв и стомана“ (2012).

  1. J.P. Morgan // Encyclopædia Britannica.
  2. Witzel, Morgen. Fifty Key Figures in Management. New York, NY, Psychology Press, 2003. ISBN 0-415-36977-0. с. 240.
  3. JP Morgan biography – One of the most influential bankers in history // Financial-inspiration.com, March 31, 1913. Архивиран от оригинала на 2005-10-16. Посетен на 2024-05-09.
  4. Rottenberg, Dan. The Man Who Made Wall Street: Anthony J. Drexel and the Rise of Modern Finance. University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 9780812219661. с. 98. Посетен на September 21, 2015.
  5. Strouse, Jean. Morgan, American Financier. Perennial, 1999. ISBN 978-0-06-095589-2.
  6. Carosso, Vincent P. The Morgans: Private International Bankers, 1854–1913. Harvard Univ. Press, 1987. ISBN 978-0-674-58729-8. с. 888.