Направо към съдържанието

Забел Асадур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Забел Асадур
զապէլ ասատուր
ПсевдонимСибил
РоденаЗабел Ханджиян
23 юли 1863 г.
Починала19 юни 1934 г. (70 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност Турция
( Армения)
Активен период1879 – 1934
Жанрдрама, любовен роман, мемоари, лирика, документалистика
Темаарменски жени и арменска литература
СъпругГарабед Тонелян (1881 – 1900)
Хрант Асадур (1901 – 1928)
Подпис

Забел Асадур (на арменски: Զապէլ Ասատուր) е османска арменска журналистка, просветителка, педагог, издателка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика, социална драма и публицистика. Пише под псевдонима Сибил (на арменски: Սիպիլ).[1][2]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Забел Асадур, с рождено име Забел Ханджиян, е родена на 23 юли 1863 г. в квартал Юскюдар, Константинопол, Османска империя. Учи в Джемаранския лицей в Юскюдар, който завършва през 1879 г.[3]

Тя е една от основателките на Националната арменска асоциация, която работи и съдейства за поддържане и функциониране на арменските девически училища в населените с арменци области на Османската империя. През 1879 г. пише учебника „Практическа граматика на съвременния свят“, който е преиздаван многократно. Пише също много статии за образованието и педагогиката, както и стихотворения за деца.[1][2]

През 1881 г. се омъжва за адвоката Гарабед Тонелян и заедно обикалят провинцията, за да основават девически училища, както и да предоставят стипендии на способни арменски девойки. Тя работи като учителка в тях, а след това в Константинопол. През 1900 г. съпругът ѝ умира. През 1901 г. се омъжва за писателя, журналиста и интелектуалец Хрант Асадур, с когото има дълго литературно и национално партньорство. Заедно подготвят поредица от учебници, наречени „Музей на арменския език, граматика и литературни четения“, които служат за арменското възпитание на младото поколение в продължение на четвърт век.[1][2]

Писателят и политически деец Григор Зохраб, заедно с Хрант Асадур и Сибил възстановяват литературното издание „Масис“, което става притегателен център на редица арменски творци. В изданието тя публикува портрети на много известни арменски литературни фигури. Статиите са събрани и публикувани през 1921 г. в книгата „Профили“. По време на Арменския геноцид тя не се откъсва от обществения живот и внимателно следи литературния и културния живот в Арменска съветска социалистическа република Съветска Армения.[1][2]

Най-известна е със своите литературни произведения. През 1880-те публикува стиховете си в „Масис“ и „Хайреник“. През 1891 г. е издаден романа ѝ „Сърцето на момиче“ (Աղջկան մը սիրտը), а през 1902 г. стихосбирката ѝ „Отражения“ (Ցոլքեր) с предимно романтични и патриотични стихотворения. Пише също разкази за жени и пиеси, като от пиесите ѝ най-известна е „Булката“ (Հարսը).[1][2]

Забел Асадур умира на 19 юни 1934 г. в Истанбул, Турция. Погребана е в арменското гробище „Шишли“ на Истанбул.[1][2]

  • Կորտօն հրամանատարը (1890)
  • Աղջկան մը սիրտը (1891) – роман
  • Ցոլքեր (1902) – поезия
  • Դիմաստուերներ (1921) – с Хрант Асадур
  • Կնոջ հոգիներ (1925) – разкази
  • Սիլիհտարի պարտեզներ () - автобиография
  • Քերթուածներ (1935)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Սիպիլ в Уикипедия на арменски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​