Мизия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
| Римска Мизия Moesia / Μοισία | |
| — Римска провинция — | |
| 29 пр.н.е – 86 г. | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Виминациум |
| История | Античност |
| Дакийски войни | 89 – 105 г. |
| |
| Днес част от |  България, Косово, Румъния, Сърбия Северна Македония |
| Римска Мизия в Общомедия | |
Мизия е римска провинция на долния Дунав (от 29 г. пр. н. е.), простираща се в териториите на днешна Сърбия и България до Черно море. Превзета е от хуните през пети век и загубена в полза на славяните и аварите през седми век.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Наименованието Мизия (на латински: Moesia (клас. лат. се чете моисиа) се появява в съчиненията на римските автори за провинцията на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг.[2] Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове,[3] всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г.
През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).
Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Мизия е наречена улица в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rosser, J. Historical Dictionary of Byzantium, first edition, p.276
- ↑ Голяма енциклопедия България, т. 7, Под редакцията на акад. Васил Гюзелев, БАН, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012, с. 2803, ISBN 978-954-8104-29-6 (т. 7)
- ↑ ((de)) Карта на римските провинции
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
| |||||||
| |||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |