Направо към съдържанието

Смъртно наказание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Прилагане на смъртното наказание по света (2005)
  Премахнато за всички престъпления
  Премахнато, с изключение на престъпления, извършени при извънредни обстоятелства (например, престъпления, извършени по време на война)
  Премахнато де факто
  Законна форма на наказание

Смъртното наказание е налагането на смърт като наказание за дадено престъпление в резултат на съдебен процес. Някои юрисдикции, прилагащи смъртното наказание, ограничават прилагането му до малък брой тежки престъпления, най-вече измяна и убийство. Исторически, а в някои системи и днес, смъртното наказание е използвано и при по-широк кръг престъпления, включително кражба и грабеж.

Макар и в миналото смъртното наказание да е съществувало в практически всички общества, днес то използва активно само в 58 държави, като в 95 то е премахнато, а останалите не са го прилагали от началото на 21 век или го разрешават само при изключителни обстоятелства, като състояние на война.[1] В много страни използването на смъртното наказание е предмет на остри спорове. Хартата на основните права на Европейския съюз забранява използването на смъртно наказание в държавите от съюза.[2] В България то е премахнато от 10 декември 1998 година, като мораториум върху изпълнението на смъртна присъда има от 1990.

Все пак, 60% от световното население живее в държави, в които се изпълнява смъртно наказание, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия).[3][4][5] През 2008 година тези държави гласуват против препоръчителната резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации за мораториум на прилагането на смъртно наказание.

В почти всяко общество, в един или друг момент, се е прилагало смъртно наказание, както като наказание за извършено престъпление, така и като мярка срещу политическото дисидентство. В повечето случаи, смъртно наказание се е прилагало само за определени престъпления, като убийство, шпионаж, държавна измяна, както и като част от военното право. В някои държави престъпленията от сексуален характер, като изнасилване, кръвосмешение, изневяра, содомия също се наказват със смъртно наказание, а в някои ислямски държави така се наказват и религиозните престъпления, като апостасията и богохулството. Някои държави наказват със смърт организирането на трафик на наркотични вещества, в Китай − търговията с жива плът, както и корупцията. Във военното право, смъртни присъди са издавани за малодушие, дезертьорство, неподчинение и участие в метеж.

Съвременно използване

[редактиране | редактиране на кода]

Методи за изпълнение

[редактиране | редактиране на кода]
Метод Описание
С животни
Сваряване Осъденият се поставя в голям котел, пълен с кипящи вода, олио, катран, лой или дори топено олово.
Счупване на гърба Монголски метод за смъртно наказание, който предотвратява кръвта да се разлее по земята[7]
Смазващо колело Известно и като „колелото на Катерина“
Преждевременно погребение
Изгаряне на клада Използва се от християнските религиозни власти за наказване на еретици и вещици
Сготвяне Бик на Фаларис
Разпъване на кръст Жертвата се завързва с въже или се забива с пирони към дървен кръст и се оставя да умре
Смазване Осъденият се смазва до смърт бързо или бавно
Обезглавяване Един от най-известните примери за този тип смъртно наказание е гилотината.
Разпорване на корема
Разчленяване
Обесен, разпорен и разчленен
Екзекуция чрез електричество Електрически стол
Падане от високо
Премахване на кожата
Гарота Устройство за задушаване на осъдения, чрез стискане на врата му с верига, въже, шал или шнур
Газова камера Задушаване на осъдения в херметизирана камера.
Обесване
Зазиждане Осъденият се зазидва и се оставя да умре от глад и жажда.
Набиване на кол
Смъртоносна инжекция
Махало[8] Устройство с глава на брадва сече все по-навътре в тялото на осъдения
Отрова например смъртоносна инжекция
Разрязване с трион
Стрелба
Бавено разрязване
Наръгване
Лапидация пребиване с камъни

Дебати за смъртното наказание

[редактиране | редактиране на кода]

10 октомври е световен ден срещу смъртното наказание. По този повод през 2003 г. Европейската комисия излиза с декларация, в която призовава да бъде прекратено прилагането на смъртното наказание „при всички обстоятелства“ и във всички страни.

Религиозни възгледи

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Abolitionist and retentionist countries | Amnesty International // Amnesty.org. Архивиран от оригинала на 2009-12-31. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
  2. Charter of Fundamental Rights of the European Union (PDF) // Посетен на 23 август 2010. (на английски)
  3. Bist, Raju. India: Death penalty debate won't die out soon // Asia Times Online, 2004. Архивиран от оригинала на 2010-05-27. Посетен на 27 март 2011. (на английски)
  4. No serious chance of repeal in those states that are actually using the death penalty // Egovmonitor.com, 25 март. Архивиран от оригинала на 2011-09-28. Посетен на 23 август 2010. (на английски)
  5. Coalition mondiale contre la peine de mort – Indonesian activists face upward death penalty trend – Asia – Pacific – Actualités // Worldcoalition.org. Посетен на 23 август 2010. (на английски)[неработеща препратка]
  6. This Won't Hurt a Bit: A Painlessly Short (and Incomplete) Evolution of Execution.
  7. Chingis Khan
  8. R.D. Melville (1905), „The Use and Forms of Judicial Torture in England and Scotland“, The Scottish Historical Review, vol. 2, p. 228; Geoffrey Abbott (2006) Execution: the guillotine, the Pendulum, the Thousand Cuts, the Spanish Donkey, and 66 Other Ways of Putting Someone to Death, MacMillan, ISBN 0-312-35222-0, p. 213. Both refer to the use of the pendulum (pendola)by inquisitorial tribunals. Melville, however, refers only to its use as a torture method, while Abbott suggests that the device was purposely allowed to kill the victim if he refused to confess.