Направо към съдържанието

Харманлийска река

Харманлийска река
Реката край с. Войводово.
Реката край с. Войводово.
41.8561° с. ш. 25.1522° и. д.
41.9372° с. ш. 25.9283° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кърджали
Община Черноочене
Област Хасково
Община Минерални бани
Община Хасково
Община Харманли
Дължина90 km
Водосб. басейн956 km²
Отток5,47 m³/s
Начало
МястоИзточни Родопи,
на 1,5 km западно от
курорта „Паничково“
Координати41°51′21.96″ с. ш. 25°09′07.92″ и. д. / 41.8561° с. ш. 25.1522° и. д.
Надм. височина755 m
Устие
Мястодесен приток на МарицаБяло (Егейско море)
Координати41°56′13.91″ с. ш. 25°55′41.88″ и. д. / 41.9372° с. ш. 25.9283° и. д.
Надм. височина73 m
Харманлийска река в Общомедия
Реката и Гърбавия мост в Харманли, 1930 г.

Харманлийска река (до 1942 г. Олудере, до 1945 г. Величка) е река в Южна България – област Кърджали, община Черноочене и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Харманли, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е над 90 km, която ѝ отрежда 33-то място сред реките на България. Отводнява източните склонове на рида Мечковец, северните склонове на ридовете Чуката и Хухла на Източните Родопи и голяма част от Хасковската хълмиста област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

Харманлийска река води началото си от извора чешма Величка (755 m н.в.), разположена на шосето Асеновград – Кърджали, на 1,5 km западно от курорта „Паничково“ в Източните Родопи. До село Боян Ботево тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След това завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево завива на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла (североизточно разклонение на Източните Родопи) от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. Преди град Харманли образува красив пролом с дължина около 9 – 10 km. Влива се отдясно в река Марица на 73 m н.в., на 1,2 km североизточно от Харманли.

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

  • на северозапад и север – с водосборните басейни на Банска река и други малки десни притоци на Марица;
  • на югоизток – с водосборния басейн на Бисерска река, десен приток на Марица;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица.

Схема на пътя на реката

[редактиране | редактиране на кода]
90 km: в Източни Родопи на 755 m н.в.
: Дюдюклюдере
: Лява река
: Асардере
: Кюпрюдере
: Сичерско дере
: Дерменджидере
: Къзъклийско дере
: начало язовир Тракиец
: Пчеларовска река
: Батакдере
: край язовир Тракиец
: село Тракиец
: Саламдере
: Кюлюдере
: Бързей
: Сазлия
: Хасковска река (най-голям приток)
: Юнгюрмездере
: Узунджовска река
: село Брягово
: Курудере
: Кюмюрлукдере
: град Харманли
0 km: в река Марица на 73 m н.в.

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода февруари-март, а минимумът – август. Средният годишен отток при град Харманли е 5,47 m3/s.

По течението на реката са разположени 8 населени места, в т.ч. 1 град и 7 села:

Стопанско значение, екология

[редактиране | редактиране на кода]

Водите на реката са включени в Хасковската напоителна система, като в горното ѝ течение е изграден големият язовир „Тракиец“.

Покрай левия бряг на реката, на протежение от 9 km, между селата Стойково и Брягово преминава участък от първокласен път № 8 от Държавната пътна мрежа (европейски коридор Е85) Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево.

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 518. Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine.