Хрисавги (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Хрисавги.
| Хрисавги Χρυσαυγή | |
| — село — | |
 Каменният мост от 1854 година в Хрисавги | |
  Хрисавги  Хрисавги  Хрисавги | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 32 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
| Хрисавги в Общомедия | |
Хрисавги или Мирали (на гръцки: Χρυσαυγή, до 1930 година Στρογγυλό, Стронгило, катаревуса Στρογγυλόν, Стронгилон,[1] до 1927 година Μοιραλή, Мирали[2]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция. Селото е част от дем Горуша (Войо), административна област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 820 m надморска височина,[3] в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо).[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Параклисът „Животворящ източник“ на старото гробище (използвано до 1900 година) на 1,5 km на север от селото е построен в 1796 година и обновен в 1956 и 1995 година.[5] Църквата „Свети Атанасий“ е построена в 1768 година имала е малки прозорчета и красиви фрески. До 1867 година е енорийски храм на селото. В 1955 година е разрушена и на нейно място е построена нова.[6] В 1866 - 1867 година е построена „Успение Богородично“, която замества „Свети Атанасий“ като енорийски храм.[7]
В селото има каменен мост от 1795 година[8] и втори от 1854 година.[9]
В края на XIX век Мирали е село в Жупанска нахия в Населишка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мирали (Mirali), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.[10]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мирали има 280 жители гърци християни.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мирали е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 54 къщи.[12]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мирали (Μιραλί), Населишка каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[13]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мирале (Miralé) има 370 гърци.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Мирали остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Стронгило, а в 1930 година на Хрисавги.[3]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Юра Карули[4] или Юса Караули | Γιοΰσα Καραούλι | Филакон | Φυλάκων[15] | връх на ЗСЗ от Хрисавги[4] |
| Баруска | Μπαρούσκα | Лакес[15] | Λάκκες |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 339[3] | 320[3] | 344[3] | 347[3] | 271[3] | 266[3] | 181[3] | 213[3] | 194[3] | 140 | 102 | 32 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.mirali.gr Архив на оригинала от 2008-10-03 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 343. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιεροί Ναοί – Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/ΚΗΡ/54554/1855/7-11-1997 - ΦΕΚ 1108/Β/15-12-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-06-22. Посетен на 19 юни 2020 г.
- ↑ Γεφύρι Της Βαθιάς // www.petrinagefiria.com. Посетен на 2 ноември 2019 г.
- ↑ Γεφύρι Της Χρυσαυγής // www.petrinagefiria.com. Посетен на 3 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
