What do you think?
Rate this book
Приказки за Юнаци и злодеи #1
Приказки за Юнаци и злодеи: първи
Имало едно време един Юнак…
Всъщност не – Юнакиня била; а в разбързаните ни времена „едно време“ не е като едно време, та разказват, че я има и днес, още крачи сред нас и си пее, още търси да зърне каквото ние навярно не сме.
Ала, за да стане такава, ето какво ѝ се случило…
Сборникът „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“ съдържа шест разказа, повест, писмо и колаж. (И един видеоклип. Ако от Youtube пак не са го свалили.)
Има разни награди. Най-забавна е първата награда за текст с неустановен брой автори, за приказката „страшна“. Първа е, понеже преди нас никой не си беше връчвал такава.
Сред въпросите, които ще си зададем в „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“, са:
• Кой подхранва тероризма?
• Как да различим снежните дюни от снежните преспи?
• Колко автори са нужни за написването на една приказка?
• Каква е Истината за ГМО?
• Кога това ни тяло вече не е онова, което сме търкали до разкървавяване?
• Какъв отговор заслужават автори, които се държат безотговорно с героите си?
• Как се казва цепката между гърдите на жените?
• Кой краде от поверената му планина?
• Защо драконите никога повече няма да се появят на Земята?
За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в полето URL долу.
Забележка: Често го бъркат с половинчатото издание.
ebook
First published September 9, 2011
About the author
Kalin M. Nenov
71 books280 followersA translator, editor, publisher, agent, promoter, and, when there is no other choice, writer.
(Oh--and a reader. ;) Here's what books Kal prefers to read, starting in 2017.)
Kal's translations of Bulgarian (mostly speculative) fiction into English have appeared in:
Oceans of the Mind
Phantazm (defunct)
Sivosten
Diamonds in the Sky
Marginal Boundaries (defunct)
Alfie Dog: short stories by Khristo Poshtakov and Ivaylo G. Ivanov (taken down)
Over the Brink: Tales of Environmental Disaster
Unstuck
Essence of Humour
Nameless Digest
Sci Phi Journal
Words without Borders
Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors
Aliterate
Future Science Fiction Digest
Compelling Science Fiction
Distant Shore Publishing
European Science Fiction #1: Knowing the Neighbours
DreamForge Anvil
Kal's own fiction has appeared in:
Pulp Spirit
Tidbits: One-Page Stories
Many of these translations and pieces have been collected in the forthcoming ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction .
Kal co-founded the Human Library Foundation with Атанас П. Славов in 2007, and currently acts as Trailblazer there and Coordinator of the Fantasia Translation Academy.
Kal lives in Sofia, Bulgaria.
Pronouns: any
- - -
Биография на български в БГ-Фантастика.
Личен блог
(Oh--and a reader. ;) Here's what books Kal prefers to read, starting in 2017.)
Kal's translations of Bulgarian (mostly speculative) fiction into English have appeared in:
Oceans of the Mind
Phantazm (defunct)
Sivosten
Diamonds in the Sky
Marginal Boundaries (defunct)
Alfie Dog: short stories by Khristo Poshtakov and Ivaylo G. Ivanov (taken down)
Over the Brink: Tales of Environmental Disaster
Unstuck
Essence of Humour
Nameless Digest
Sci Phi Journal
Words without Borders
Up and Coming: Stories by the 2016 Campbell-Eligible Authors
Aliterate
Future Science Fiction Digest
Compelling Science Fiction
Distant Shore Publishing
European Science Fiction #1: Knowing the Neighbours
DreamForge Anvil
Kal's own fiction has appeared in:
Pulp Spirit
Tidbits: One-Page Stories
Many of these translations and pieces have been collected in the forthcoming ФантАstika: Almanac of Bulgarian Speculative Fiction .
Kal co-founded the Human Library Foundation with Атанас П. Славов in 2007, and currently acts as Trailblazer there and Coordinator of the Fantasia Translation Academy.
Kal lives in Sofia, Bulgaria.
Pronouns: any
- - -
Биография на български в БГ-Фантастика.
Личен блог
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
Read
December 12, 2021Я! Ново издание!
С – я! – същинска корица!
Я? Нови читатели?
Яаа...?
Добавка от 29.01.2018: Сложихме линкове към всички текстове от сборника, които са налични онлайн – общо почти 90% от цялото му съдържание. Вече имате солидна основа да решите искате ли да го По-желаете. ;)
И от 13.02.: Ако нещичко не сте разбрали (или нищичко) – Ана Хелс дали ще ви помогне?
И от 22.12.: „Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си. Празници! Изпълващи и преливащи! :)))
И от 23.04.2019: Премиерата им на 30 март беше... ами, приказна. Вижте-чуйте ни. И честит Ден на книгата! :)
И от 23.05.2019: Покрай евроизборите на 26 май (на които аз ще гласувам за Тома Белев – с бюлетина 13 и преференция 109: ето защо) си припомних приказката „зелена?“, в която се споменава и самият Тома. Юне, ще стигнем ли у дома някой ден? Ще съградим ли тоя общ дом?
С – я! – същинска корица!
Я? Нови читатели?
Яаа...?
Добавка от 29.01.2018: Сложихме линкове към всички текстове от сборника, които са налични онлайн – общо почти 90% от цялото му съдържание. Вече имате солидна основа да решите искате ли да го По-желаете. ;)
И от 13.02.: Ако нещичко не сте разбрали (или нищичко) – Ана Хелс дали ще ви помогне?
И от 22.12.: „Триптих за Юнаци и злодеи“ намери гласа си. Празници! Изпълващи и преливащи! :)))
И от 23.04.2019: Премиерата им на 30 март беше... ами, приказна. Вижте-чуйте ни. И честит Ден на книгата! :)
И от 23.05.2019: Покрай евроизборите на 26 май (на които аз ще гласувам за Тома Белев – с бюлетина 13 и преференция 109: ето защо) си припомних приказката „зелена?“, в която се споменава и самият Тома. Юне, ще стигнем ли у дома някой ден? Ще съградим ли тоя общ дом?
March 21, 2018
Второто четене на Приказки за Юнаци и злодеи:първи е като чистене на ориз - прозаично сравнение за това, което почувствах, докато се запознавах пак с героите и изживявах случките, но все пак точно.
Има какво да се каже за добродетелите на бавното четене. Един от пороците ми, от който трябва да се отърва, е навикът на чета бързо, особено увличаща история. В това препускане напред към финала доста детайли се размиват, доста неща пропускам.
А тук е особено важно да сте внимателни читатели. Ето, едва сега хванах и му се израдвах подобаващо. Израдвах се и на Имах чувството за всеобхватност на света - също като средновековно пано с много детайли - което си е необичайно за сравнително малък по обем текст.
Все още има неща, които убягват от погледа ми. Или ги зървам само за миг, с крайчеца на окото, преди отново да ги изгубя. Но и все още приказките ме докосват - дори по-силно от първия път.
Какво ще открия на третото четене? А на четвъртото? Няма да откажа подсказване.
Има какво да се каже за добродетелите на бавното четене. Един от пороците ми, от който трябва да се отърва, е навикът на чета бързо, особено увличаща история. В това препускане напред към финала доста детайли се размиват, доста неща пропускам.
А тук е особено важно да сте внимателни читатели. Ето, едва сега хванах и му се израдвах подобаващо. Израдвах се и на Имах чувството за всеобхватност на света - също като средновековно пано с много детайли - което си е необичайно за сравнително малък по обем текст.
Все още има неща, които убягват от погледа ми. Или ги зървам само за миг, с крайчеца на окото, преди отново да ги изгубя. Но и все още приказките ме докосват - дори по-силно от първия път.
Какво ще открия на третото четене? А на четвъртото? Няма да откажа подсказване.
Read
March 20, 2019Вметка от някое пост-постсингулярно време: Видяхте ли новото издание?
Зачетох ги и в Новата епоха, в постсингулярния свят.
И си отдъхнах.
Издържали са проверката на времето...
Зачетох ги и в Новата епоха, в постсингулярния свят.
И си отдъхнах.
Издържали са проверката на времето...
April 4, 2019
При първия ми сблъсък с Приказките, преди доста години, се почувствах изключително респектирана и впечатлена. Авторите направо ме шашнаха с умението си да поберат толкова много в толкова малко думи. (Иначе казано, нищо не разбрах. :))
Сега, като си ги (пре)прочетох, вече пораснала и помъдряла... положението е кажи-речи същото. Искам да кажа, пак съм респектирана и впечатлена, дори повече.
Темите, засегнати в приказките, са от сложни по-сложни, от страшни по-страшни... има деп��есии и душевни рани, екология и ГМО, борба с тероризма, апокалипсис... и преди всичко, човешки взаимоотношения: любов, приятелство, предателство, ревност... (не, не, не е като в сапунка, не се радвайте... тъй де, безпокойте).
Някои Приказки, като първоначалния Триптих, оставиха у мен трайна следа. И с посланието си (кои, казваш, са злодеите?), и с прекрасния си стил, толкова лиричен, така леещ се и Пеещ (като Юна), че на места са по-скоро... знам ли, балади, а не Приказки.
Други, като "страшна", страшно ме объркаха. Признавам си, изгубих се в лабиринта от случки, герои и гледни точки... и реших да я довърша друг път, когато съм по-съсредоточена и способна да уловя внушенията, а не само да ги до-лавям като вихрушка около мен.
Трети, като "без-отговорна" оставиха (поставиха?) твърде много въпроси... без отговор. Въпреки това, или точно заради него, тя стана една от любимите ми. Редуването на "реалността" и приказните екшън сцени (сънища? видения на един блуждаещ ум? метафори на вътрешните борби?... или ВСИЧКО това в едно?) е страшно въздействащ похват. Много, много интригуващ (и разголващ!) поглед към депресията.
Един от най-интересните аспекти на приказките е многогласието, хорът от гледни точки, и стилове, и подходи... Понякога това леко стряска, или дори дразни - например на мен не ми допадна гласът на принцеса Зи в "страшна" - но като цяло прави Приказките по-пълни, по-разнолики, по-цветни... абе, ПО.
Препоръчвам ги на всички, които имат повечко време - и подходяща нагласа, за да се посветят на това необикновено четиво.
Сега, като си ги (пре)прочетох, вече пораснала и помъдряла... положението е кажи-речи същото. Искам да кажа, пак съм респектирана и впечатлена, дори повече.
Темите, засегнати в приказките, са от сложни по-сложни, от страшни по-страшни... има деп��есии и душевни рани, екология и ГМО, борба с тероризма, апокалипсис... и преди всичко, човешки взаимоотношения: любов, приятелство, предателство, ревност... (не, не, не е като в сапунка, не се радвайте... тъй де, безпокойте).
Някои Приказки, като първоначалния Триптих, оставиха у мен трайна следа. И с посланието си (кои, казваш, са злодеите?), и с прекрасния си стил, толкова лиричен, така леещ се и Пеещ (като Юна), че на места са по-скоро... знам ли, балади, а не Приказки.
Други, като "страшна", страшно ме объркаха. Признавам си, изгубих се в лабиринта от случки, герои и гледни точки... и реших да я довърша друг път, когато съм по-съсредоточена и способна да уловя внушенията, а не само да ги до-лавям като вихрушка около мен.
Трети, като "без-отговорна" оставиха (поставиха?) твърде много въпроси... без отговор. Въпреки това, или точно заради него, тя стана една от любимите ми. Редуването на "реалността" и приказните екшън сцени (сънища? видения на един блуждаещ ум? метафори на вътрешните борби?... или ВСИЧКО това в едно?) е страшно въздействащ похват. Много, много интригуващ (и разголващ!) поглед към депресията.
Един от най-интересните аспекти на приказките е многогласието, хорът от гледни точки, и стилове, и подходи... Понякога това леко стряска, или дори дразни - например на мен не ми допадна гласът на принцеса Зи в "страшна" - но като цяло прави Приказките по-пълни, по-разнолики, по-цветни... абе, ПО.
Препоръчвам ги на всички, които имат повечко време - и подходяща нагласа, за да се посветят на това необикновено четиво.
January 30, 2018
При първия прочит... някога... ме порази многопластовостта - книга от много разказвачи, смесица от много погледи; доближаваше написаното до реалността; реалността като свят, видян от много хора едновременно и разпадащ се пред ума в няколко версии на случващото се. Красива многогласност. Красиви герои... Красиви чувства.
При втората ми среща с книгата ме порази нейната допълваща сила. Сякаш аз бях ключалката, а тя – ключът към скрита и ревностно пазена в тъмното стая. А Юнаците блестяха в центъра на всичко със своето себеотрицание, с дълбочината на чувствата си, светлината си; издигаха ме... Но и ме натъжаваха, заради мисълта, че не мога да бъда като тях.
Ала сега, сега – докато търсех познати места (...и се любувах на корицата, да :) – забелязах по необичаен начин тъкмо злодейското, вплетено като тънка, режеща стоманена нишка в историите. И си казах: ето, всъщност пишело и за мен през цялото време; по човешки.
Има любов в тази книга... В различните варианти на Приказките – всеки път, въпреки вариациите, това е непроменено. И то не любов само към юнаците; тях всички ги обичат. Но към злодеите също. Към злодея-в-себе-си, заради когото понякога си мислим, че сме „непростими“, а също и „неразбираеми“, неспособни да бъдем разбрани.
Понякога ми се иска да вярвам, докато чета такива топли текстове (топли между редовете, между снежинките дори), че всъщност юнаците са отдавна простили си злодеи. И за тях има място някъде там, в песента на Юна...
При втората ми среща с книгата ме порази нейната допълваща сила. Сякаш аз бях ключалката, а тя – ключът към скрита и ревностно пазена в тъмното стая. А Юнаците блестяха в центъра на всичко със своето себеотрицание, с дълбочината на чувствата си, светлината си; издигаха ме... Но и ме натъжаваха, заради мисълта, че не мога да бъда като тях.
Ала сега, сега – докато търсех познати места (...и се любувах на корицата, да :) – забелязах по необичаен начин тъкмо злодейското, вплетено като тънка, режеща стоманена нишка в историите. И си казах: ето, всъщност пишело и за мен през цялото време; по човешки.
Има любов в тази книга... В различните варианти на Приказките – всеки път, въпреки вариациите, това е непроменено. И то не любов само към юнаците; тях всички ги обичат. Но към злодеите също. Към злодея-в-себе-си, заради когото понякога си мислим, че сме „непростими“, а също и „неразбираеми“, неспособни да бъдем разбрани.
Понякога ми се иска да вярвам, докато чета такива топли текстове (топли между редовете, между снежинките дори), че всъщност юнаците са отдавна простили си злодеи. И за тях има място някъде там, в песента на Юна...
January 15, 2018
Трябва да призная, че чета основно чужди автори. Но тази книга ме кара да съжалявам, че не съм се спирала на български творби по-често. Бях объркана по отношение на героите и сюжета, но стилът на писане ме завладя. Дори ми припомни любими пасажи от световната литература. Благодаря на Кал за предоставената възможност. :)
October 26, 2018
Близо 7 години след като случайно попаднах на едно странно зелено книжле, съдържащо още по-странни истории от разнолик колектив, обединени доста хлабовато около идеята за една мултивселенска история на юнаци, дето са и злодеи, и злодеи, дето са и Юнаци, поне понякога, поне за малко, ето че ми бе предоставена и ревизия на онова странно аниме приключение, пипнато, постегнато, с пооправени младежки грешки и емоционални излишества, но без да губи сюрреалистичността си. Историята хем е същата, хем не е. Тече стихийно, в много паралелни вадички, които ту се сливат, ту отливат от потока на действието, карайки ни понякога да си записваме някое и друго действащо лице, за да не мигаме объркано в стил Тоя го познавам от някъде, когато го срещнем в съвсем други обстоятелства, място, че и време, и вид. Защото Приказките са едни такива многофасетни избухвания на сцени, изпълнени с героичност, че то това нещо като твърд и лесен сюжет просто не се използва.
Една юнакиня, съвсем докарала феминизма в земя някъде там на ръба, побеждава своите мъжествени опоненти, понякога се влюбва в тях, друг път ги предава, може и грижовна да бъде, и тв��рде жестока, а действията ѝ имат толкова сложна морална обосновка, че аз трудно мога да я предам с две-три изречения. Но е някак по женски разбираема, или по-скоро усещаема. Една принцеса, от онзи дългоухия вид, без да е точно елфиня, се опитва да намери истини, удобни за приемане, а само се сблъсква с решения, дето хич не са лесни за вземане и следване, особено, когато се налага понякога да оставаш сам със себе си и ей така, да си говориш с вътрешното аз на тема етика и морал. И самурай, полу-демон и герой, плюс дракон, срещу черен магьосник, змей горянин и объркани юнаци. Сблъсъците са неизбежни, резултатите – непредвидими. Както казах – сюжетната нишка се къдри на къдели, вместо да води извън лабиринта от невъзможности, сбрал се над главите читателски. Което не е никак лесно за следене, и за четене.
Опитайте се да погледнете на текста като сценарий за красиво, класическо аниме – от онези със сладурските физиономии с огромните, вечно навлажнени очи, гигантските мечове, и прекрасните забавени каданси със състрадателен музикален фон. Когато думите са картини, предаващи нечии сънища и видения, нещата стават една идея по-ясни, и много пъти по-приятни за наблюдение и възрадване пред един оказал се вдъхновяващ и много оригинален проект. Това да сбереш купчина автори на едно място, и да режисираш гласовете им в една пиеса не е никак лесна работа, та не очаквайте строен военен марш, а по-скоро джаз импровизация с много звънтящи камбанки зад кулисите. Хаосът не става кой знае колко подреден, но е като природни фойерверки – бесуващи светлинки по повърхността на езеро по здрач. Красива гледка, но трудна за анализиране. Подредената дева във мен много иска да седне да подчертава в голям оранжев фулмастер всичко, което излиза извън представата ми за фентъзи роман, но пък защо да го правя, пита разпиления асцедент водолей. Ако не разбираш нещо красиво, покажи го просто на другите, пък може те да го почувстват, заключавам мирно аз.
За повече информация за проекта на юнаците и злодеите нечеловечески – вижте сайта на Човешката библиотека http://choveshkata.net/blog/?p=6511
Една юнакиня, съвсем докарала феминизма в земя някъде там на ръба, побеждава своите мъжествени опоненти, понякога се влюбва в тях, друг път ги предава, може и грижовна да бъде, и тв��рде жестока, а действията ѝ имат толкова сложна морална обосновка, че аз трудно мога да я предам с две-три изречения. Но е някак по женски разбираема, или по-скоро усещаема. Една принцеса, от онзи дългоухия вид, без да е точно елфиня, се опитва да намери истини, удобни за приемане, а само се сблъсква с решения, дето хич не са лесни за вземане и следване, особено, когато се налага понякога да оставаш сам със себе си и ей така, да си говориш с вътрешното аз на тема етика и морал. И самурай, полу-демон и герой, плюс дракон, срещу черен магьосник, змей горянин и объркани юнаци. Сблъсъците са неизбежни, резултатите – непредвидими. Както казах – сюжетната нишка се къдри на къдели, вместо да води извън лабиринта от невъзможности, сбрал се над главите читателски. Което не е никак лесно за следене, и за четене.
Опитайте се да погледнете на текста като сценарий за красиво, класическо аниме – от онези със сладурските физиономии с огромните, вечно навлажнени очи, гигантските мечове, и прекрасните забавени каданси със състрадателен музикален фон. Когато думите са картини, предаващи нечии сънища и видения, нещата стават една идея по-ясни, и много пъти по-приятни за наблюдение и възрадване пред един оказал се вдъхновяващ и много оригинален проект. Това да сбереш купчина автори на едно място, и да режисираш гласовете им в една пиеса не е никак лесна работа, та не очаквайте строен военен марш, а по-скоро джаз импровизация с много звънтящи камбанки зад кулисите. Хаосът не става кой знае колко подреден, но е като природни фойерверки – бесуващи светлинки по повърхността на езеро по здрач. Красива гледка, но трудна за анализиране. Подредената дева във мен много иска да седне да подчертава в голям оранжев фулмастер всичко, което излиза извън представата ми за фентъзи роман, но пък защо да го правя, пита разпиления асцедент водолей. Ако не разбираш нещо красиво, покажи го просто на другите, пък може те да го почувстват, заключавам мирно аз.
За повече информация за проекта на юнаците и злодеите нечеловечески – вижте сайта на Човешката библиотека http://choveshkata.net/blog/?p=6511
February 12, 2018
Страшни работи стават в тея приказки, ей, не са за малки деца! Тия автори да ги подхване човек с бъклицата...
Катарзисни малко идват на моменти тия приказки, по начин дето само литературата! и филмите! могат да бъдат. Но, ако не ви се четат силни емоции - подминавайте (и за какво четете по принцип, да попитам?)
Катарзисни малко идват на моменти тия приказки, по начин дето само литературата! и филмите! могат да бъдат. Но, ако не ви се четат силни емоции - подминавайте (и за какво четете по принцип, да попитам?)
Displaying 1 - 8 of 8 reviews