сърце Quotes

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.”
― Димитър Талев, Преспанските камбани

“Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.”
― Димитър Талев, Самуил: Погибел

“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на земята.”
― Блага Димитрова, Blaga Dimitrova, Пътуване към себе си

“Чуйте, хора, наведени над коритото на делника! Аз ви извиквам от камбанарията на една рухнала таванска стая:
Човекът започва да става човек!
Сърцето ми започва да бие като камбана:
Покажи ми как обичаш, за да ти кажа какъв си!
Влюбени от цял свят, съединявайте се!”
― Блага Димитрова, Отклонение

“Продължителното страдание обикновено изтощава не само болния, а и състраданието на околните; силните чувства не могат да траят до безкрайност.”
― Стефан Цвайг

“А в старостта, когато нощем духът се понася над земята, защото ударите на умореното сърце не го оставят да заспи, тогава откритието му ще отвежда човека в селенията на смъртта леко, така неусетно, както заспиват момчетиите през ранна есен в купи от дъхаво сено..”
― Рей Бредбъри, Dandelion Wine

“Всеки един от нас рано или късно губи важен човек от живота си. И няма вариант, в който той може да остане същия след такава загуба. Но това не означава, че ще спрем да срещаме нови хора в живота си - хора, които да ни заведат на другия край на сърцето.”
― Радослав Гизгинджиев, Рай

“Сърце, подир сърце върви.”
― Бълг. пословица

“Имаше мигове, когато й се искаше Боян да може да я обеди, че всичко това никога не се е случвало. Как искаше да вярва. Готова беше да вярва. Но помислеше ли си го, разплакваше се, защото той така и не идваше - ни с молби, ни с гняв, ни с лъжи, ни с истина. Най-сетне очите й пресъхнаха, сърцето й се отпусна като удавник по морските вълни и течението я понесе. Спря да го чака. Удави момичето в себе си и престана да се надява. Болката изчезна, а животът й сякаш вече беше нечий друг.”
― Людмила Филипова

“Жената, която целувам,
е с парфюм като твоя.
Затварям очи...
И вече тебе целувам!
А сърцето, наивникът стар,
заеква от радост:
тя се з-завърна,
тя се завърна...

Господи, дали да отворя очи,
или завинаги сляп да остана...”
― Максим Максимов

“Състраданието има две лица. Едното е малодушно и сантиментално, то не е нищо друго, освен сърдечно нетърпение да се отърсим колкото може по-бръзо от мъчителното състояние на покъртеност, причинено от чуждото злощастие; това състрадание съвсем не е страдание за другия, а само инстинктивен отпор на собствената ни душа срещу чуждото страдание. А другото, единствено истинското, несантименталното, ала творческо състрадание съзнава своята мисия и търпеливо и съпричастно е решено да понесе всичко чак до сетните си сили и и да прекрачи дори тяхната крайна граница.”
― Стефан Цвайг

“Не вярвате ли... скрийте своята невяра. Сърцето вярва... нека То говори!”
― Дора Габе

“Сърце подир сърце отива. Истинският, сигурният път към победата води само чрез душата и сърцето на боеца.
- Ген. Никола Грозданов”
― Никола Грозданов

“Погледите им се срещнаха и си зашепнаха. Знаеха какво е сърцето ти да познава някой, който всъщност е толкова чужд.”
― Симона Стоева, Всички ние сме мечти

“Свят

Какъвто си тих
и стайно - домашен
и в нежния стих
се гушиш уплашен,
такъв си и див,
опасен, наежен.
И в мойте гърди
се целиш не с нежност,
не с обич, дошла
от обич взаимна,
а с тайни дула
под маска интимна,
под тих камуфлаж
от клонки любовни.
Но тези дула
се виждат. Зли, ловни,
подават се те.
И точни, и ловки.
Вдън тях виждам теб,
свят, скрит в маскировка.
Право в гръдта,
в сърцето ми: Огън!" ...
... На теб ще простя,
на тях - не, не мога.
Знам, не ти, свят-фарс,
а те на дуела
със най-тих инфаркт
ще ме разстрелят.
Но вдигнал ръце,
щастлив ще се просна :
до мойто сърце
все пак се докосна.


Дамян Дамянов”
― Дамян Дамянов

“– Човешкото сърце не е изградено от измислици – казва той.
– Всяко сърце е изградено от измислици – отговаря Джи.”
― Jennifer Donnelly, Revolution

“Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати.”
― Панайот Хитов

“Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.”
― Руми

“Първо сърцето, после парите.”
― Abhijit Naskar, Dervish Advaitam: Gospel of Sacred Feminines and Holy Fathers

“Където рана, там светлина.”
― Abhijit Naskar, Yarasistan: My Wounds, My Crown

“За колко силен човек се имам, а така да ме е страх понякога. И как треперя неудържимо, и как мога да се закълна, че душата има плът и моята е напът да се разкъса на парчета.”
― Teodora Sukareva - Tea

“Ах, морето! Зърнеш ли го веднъж, 50 нюанса синьо пленяват сърцето ти до живот. А той?!… Той беше нейното море...”
― Весела Алегрия, Алманах Проза 2023: Нова българска литература

“Изпратих ти съобщение по звездите,
написано с блестящи букви на нощното небе.
Чети внимателно, но не с очите.
Ползвай само своето сърце!”
― Весела Алегрия, Мечтай! Вярвай! Обичай!

“Пътят на промяната

След всяка буря слънцето изгрява.
След болката идва радостта.
За миналото ти недей съжалява.
Глава гордо вдигни и усмихни се на света.

Прости на всички, които някога са те наранили и от себе си ги освободи.
Извикай силно: „Аз живея тук и сега!
В съзнанието ми има хубави мисли,
а в живота ми – само усмивки, но не и тъга!“

Отвори широко ръце.
Бъди готов за промяна.
Позволи на любовта да изпълни твоето сърце,
да заличи всеки белег и рана.

Кажи високо на глас: „Аз мога!“
Повярвай, цялата сила е в теб.
„Днес се освобождавам от всяка тревога.
Уверено крача и гледам само напред!”
― Весела Алегрия, Мечтай! Вярвай! Обичай!

“- … Знаеш ли, миличка, слънчогледите притежават магическа сила да оправят настроението, да носят радост и усмивки…
- Така ли?! И как по-точно? - с леко съмнение попита Соледад.
- Ами, ето така… - усмихна се закачливо Алберто, кавалерски поднасяйки ѝ един слънчоглед. – Забележи, мила ми Соледад, че това не е обикновен слънчоглед. Не прилича на никой друг! Специален е като теб!
Наистина Алберто имаше право. Вглеждайки се внимателно в слънчевото растение, девойката забеляза, че питата му не е с типичната овална форма, а прилича на сърце. Да, слънчогледът имаше форма на сърце. Беше наистина уникален.”
― Весела Алегрия, Да откриеш любовта на най-неочакваното място